Малина

Плодовете на малината имат привлекателен външен вид и са с много добри хранителни, вкусови, диетични и лечебни свойства. Те подпомагат изграждането на костната система и на зъбите. Пресните плодове и продуктите от тяхната преработка имат много благоприятно влияние върху организма при простудни заболявания. Плодовете се преработват в много ценни компоти, сокове, желета, конфитюри, сладоледи и други продукти, а също така и за замразяване.

Биологични особености

Малината е полухраст с многогодишни коренища и двегодишна надземна част. От коренищата всяка година израстват коренови издънки. Те се образуват както от коренището, така и от основните корени.
Едногодишните издънки, които започват развитието под почвата още в края на предната година, рано напролет интензивно нарастват и в повечето случаи формират само листа и пъпки. Основната част от малиновите сортове плододават еднократно върху двегодишните издънки, които след това изсъхват. Само някои малинови сортове, ремонтантните, като Люлин, Септември и др. плододават два пъти. В края на лятото те формират цветове и плодове във връхната част на едногодишните издънки, а през следващата година плододават от пъпките, разположени по останалата част на издънката.
Като се има предвид двегодишният цикъл на развитие, много внимателно трябва да се извършват пролетните обработки, за да не се унищожат зачатъците на кореновите издънки, които са се заложили още през есента в почвата. Освен това плододавалите двегодишни издънки трябва своевременно да се премахват след беритбата, за да се осигури по-добро развитие на новите издънки. Едногодишните издънки, израснали от страничните корени при малината, освен за плододаване могат да се използват и за размножаване.
Пъпките, които се образуват в пазвите на листата на едногодишните издънки са смесени. През следващата година от тях се разиват плодни клонки, по които се оформят листа и цветове. Пъпките в основната част на издънките не дават плодове, а най-връхните формират дребни и некачествени плодове. Това трябва да се има предвид при резитбата на малината.
Цъфтежът на малината започва през втората половина на май. Малиновите сортовете се самоопрашват, но при съвместното засаждане на повечето сортове ефективността на опрашването и оплождането е по-добра, което се отнася и за останалите самоопрашващи се овощни видове и сортове. Зреенето при малината започва 35-40 дни след цъфтежа (юни-юли).
Плодовете на малината зреят в продължение на 2-3 седмици, не могат да се съхраняват и трудно се транспортират.

Изисквания към климата и почвата

Малините са влаголюбиви растения. Развиват се най-добре и плододават обилно в районите и местата със северно изложение. В по-сухите и по-топли райони може да се отглеждат само при поливни условия.
Големите горещини се отразяват крайно неблагоприятно през периода на плододаването, особено когато са съпроводени със засушавания. Малината е сравнително студоустойчива. Тя понася понижение на температурата до минус 24°С, като при силни застудявания измръзват както пъпките, така и леторастите. Малините предпочитат проветриви, слабо кисели и добре запасени с хранителни вещества почви. Особено неблагоприятни са преовлажнените, студени, както и сухите почви, като се има предвид, че многогодишните органи на растението се развиват в почвата.

Размножаване на малиновите сортове

Малиновите сортове, които се отглеждат у нас, са предимно Костинбродска, Български рубин, Самодива, Шопска алена, Виламет и ремонтантните Люлин, Зева, Херитдж и Есенна позлата.
Малината се размножава основно чрез коренови издънки. Те се получават или от специални маточни насаждения, или от производствени площи. Посадъчен материал трябва да се събира от млади (3-4 годишни) насаждения, като се използват издънките в края на редовата ивица.

Грижи за насажденията

Малината се засажда през есента или рано напролет на добре обработена и наторена почва на разстояния 40-50 см в реда и 1,5-2 м между редовете. След засаждането стъблото се съкращава на около 20 сантиметра.
През първите 2-3 години от малиновите издънки се формира непрекъсната лента в реда, широко 30-40 сантиметра. По-нататък чрез редовни резитби и чрез своевременно премахване на издънките извън лентата насаждението се поддържа нормално гъсто с по 18-20 издънки на линеен метър. Двегодишните плододаващи стъбла на малината се наклоняват под тежестта на плодовете, което налага изграждане на подпорна конструкция.
Почвената повърхност в малиновите насаждения се поддържа в черна угар чрез редовни обработки. В междуредията се обработва на дълбочина 10-15 см, а в редовете - до 4-6. Плевелите в редовата ивица могат да се унищожат и с помощта на хербициди. Малините се нуждаят от ежегодно торене с по 20-30 кг амониева селитра и през 3 години с по 2-3 тона оборски тор, 60-70 кг суперфосфат и 30-40 кг калиев сулфат на декар.
Когато има възможност за напояване, трябва да се знае, че най-голяма нужда от вода има при интензивното нарастване на издънките и при наедряването и зреенето на плодовете.