Касис (Черно френско грозде)

От различните видове френско грозде касисът е най-широко разпространен в света и у нас.
Плодовете се отличават с много висока биологична стойност и това обяснява интереса към тази култура. Освен високото съдържание на захари, на органични киселини, на багрилни и пектинови вещества, на етерични масла и др., това са и най-богатите на витамин С и Р плодове, а също и на други витамини. Те се консумират ограничено в прясно състояние, но се преработват в много и разнообразни продукти, в които витамините се запазват до голяма степен. В листата на касиса също се съдържа голямо количество витамин С и други полезни вещества. Изсушени, те се използват за приготвяне на чай, който има лечебни свойства. Касисовите плодове и продуктите получени от тях укрепват сърцето, регулират кръвното налягане и помагат за преодоляване на някои възпалителни процеси. Те са много полезни при някои заболявания на бъбреците, черния дроб и червата. Пектинът, който се съдържа в тях, спомага за отделяне на някои вредни вещества, натрупани в организма, включително и на радиоактивни съставки.

Биологични особености

Касисът е типично храстовидно растение с многобройни, почти еднакво развити стъблени образования. Най-много и най-качествени плодове се получават от по-младите стъбла до 4-6 годишна възраст. Ежегодно от приземната или от подземната част на стъблата израстват нови леторасти, броят и размерите на които зависят от възрастта на растението, от агротехниката и предимно от резитбата. Те се използват за заместване на по-старите и с отслабнал растеж стъбла. Възрастта на стъблените образования се определя по оцветяването на кората им и по растежните прояви. Най-младите стъбла са сиво-бели и със застаряването стават от сиво-кафяви до кафяво-черни. Със застаряването растежът на разклоненията намалява, което се отразява на количеството и качеството на плодовете. Тези особености трябва да се познават, за да може правилно да се провежда резитбата, което е едно от основните мероприятия при отглеждането на касиса.
Кореновата система е силно разклонена, туфеста и основната част е разположена на 10 до 50 см дълбочина, което трябва да се има предвид при обработките и от което се определят по-големите изисквания към влагата.
Плододаването на касиса започва още на втората година след засаждането и при правилно отглеждане и подходящи условия може да продължи до 15-20 години. За разлика от ягодата, малината и къпината плодовете на касиса узряват почти едновременно и това позволява беритбата да се извърши еднократно. Узряването на плодовете започва 60 – 70 дни след цъфтежа, което в повечето случаи е към края на юни до средата на юли.
Пролетното развитие на касиса започва много рано, но измръзванията са рядко явление.
Всички сортове се самоопрашват, но по-добри резултати се получават, когато се засаждат съвместно няколко сорта.

Изисквания към климата и почвата

Касисът е едно от най-студоустойчивите растения. През фазата на дълбокия покой издържа до минус 30-32°С, а по време на цъфтежа - до минус 5°С. Не понася силните горещини, съпроводени със засушавания през лятото.
Той е влаголюбиво растение и при недостиг на влага листата окапват още през лятото, а плодовете узряват преждевременно. Основна причина за голямата влаголюбивост е плитко разположената коренова система.
Касисът се развива най-добре при условията на влажен и хладен климат и това позволява отглеждането му в по-северни географски ширини и надморски височини. У нас най-подходящи условия за отглеждането му има в планинските и полупланински райони. В по-ниските места задоволителни резултати се получават при засаждането му на северни склонове и при наличието на достатъчно влага.
Към светлината не е много взискателен, но при много сгъстени храсти и по-голяма сянка растежът и родовитостта са незадоволителни и плододаването се измества главно в периферията на храста.
Към почвеното плодородие е много взискателен. Развива се добре върху пропускливи, богати на хумус песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, с пропусклив по-горен хоризонт и с подпочвена вода не по-висока от 80 сантиметра. Изисква почви с умерено кисела до неутрална реакция. При засаждане на по-бедни почви трябва предпосадъчно да се внесат органични и минерални торове.


Размножаване на касисовите сортове

Разпространените у нас касисови сортове са Силвергитерс шварце, Болдуин, Костуълд крос, Победа, Богатир, Неосипающа се и сравнително по-новите шотландски сортове Бен Ломонд и Бен Невис.
Касисът се размножава най-лесно с помощта на зрели резници, които се получават от добре развити едногодишни леторасти. Засаждат се през есента или в края на зимата. Резниците се събират през есента, след като окапят листата и ако ще се засаждат през пролетта се съхраняват зарити в почва или пясък в хладни помещения или на открито при оптимална влажност. Резниците трябва да са с дължина около 18-20 см и дебелина 5-6 милиметра. Долният отрез на резника е под пъпката, а горният - на около 1 см над пъпка, срещуположно на нея и под наклон 50-55 градуса.
Почвата на вкоренилището трябва да е добре обработена и наторена. При по-леки почви резниците се поставят вертикално в почвата, а при по-тежки – наклонено. Над почвата остават 1-2 пъпки. Едно от най-важните условия за успешното вкореняване е редовното поливане през цялата вегетация.
Вкоренените резници се изваждат през втората половина на октомври и се засаждат още през есента или в краен случай напролет.

Грижи за насажденията

За по-големи производствени насаждения, където обработката ще се извършва механизирано, междуредовите разстояния са 2-2,5, а в реда - 0,8-1 метър. За дворните градини междуредовите разстояния може да се намалят до 1,5 метра. Вкоренените резници се засаждат с 3-4 см по-дълбоко, отколкото са били във вкоренилището.
Грижите за касисовите насаждения се изразяват в редовни обработки, като дълбочината не бива да бъде повече от 10-15 сантиметра. Торенето и напояването е както при останалите овощни видове. Резитбата на касисът е едно от решаващите мероприятия за качеството и количеството на плодовете и дълголетието на растенията. Системата на резитбата е разгледана в общата част.