23.08.2017 година
О
вошки
  5995  |   0  
Орех
Плодовете на ореха отреждат мястото му на един от най-ценните овощни видове, отглеждани у нас. Богатото съдържание на мазнини, белтъчини, въглехидрати, минерални соли и витамини в ядките прави плодовете едни от най-калоричните и с висока биологична стойност. Освен за консумация плодовете са много ценен продукт за кулинарната, фармацевтичната и козметичната промишленост. Обвивките на плода и листата се използват в бояджийската и в кожухарската промишленост, а дървесината е една от най-търсената в мебелната промишленост. Стопанското значение на ореха нараства и от това, че растенията са по-невзискателни и за отглеждането им са необходими по-малко грижи, в сравнение с останалите овощни видове. Плодовете на ореха се съхраняват и транспортират без никакви проблеми, но при съхраняване повече от една година, мазнините започват да се разграждат и ядките стават негодни за консумация и за преработка.

Биологични особености

Орехът е едно от най-силно растящите и най-дълголетните овощни растения. При благоприятни условия височината му достига до 25-30 м, широчината на короната – 15-20 м, диаметъра на стъблото – 100-150 см, а продължителността на живота – 200-300, а в някои случаи и повече години. Главната маса от кореновата система се развива на дълбочина до 1 м, а отделните корени достигат до 3-5 метра.
Орехът е еднодомно, разделнополово растение, предимно кръстосано опрашващо се от вятъра. Цъфтежът протича към края на април - началото на май и пролетните измръзвания са рядко явление.
Присадените орехови дървета дават първите плодове към третата - четвъртата година след засаждането, но редовното плододаване настъпва след 15-18 години. Получените от семена растения встъпват в плододаване към десетата - петнадесетата година, а пълното плододаване към двадесетата - тридесетата година.

Изисквания към климата и почвата

През периода на дълбокия покой орехът издържа на температури до минус 28-29°С, но при рязко застудяване понякога измръзват младите филизи, които започват развитието си доста рано.
Изискванията на ореха към влагата не са особено големи. Той е сухоустойчиво растение и не се нуждае от напояване, ако се отглежда на по-дълбоки и влагоемни почви. Засадените на засушливи места с плитки почви орехови дръвчета имат слаб растеж, дават ниски и нередовни добиви. Особено чувствителни към засушаване са младите дръвчета, които задължително трябва да се поливат през първите няколко години след засаждането.
Към почвените условия орехът не е взискателен и това дава възможност да се отглежда и на по-бедни, по-сухи почви, стига те да са по-дълбоки, пропускливи, с дълбоко разположени подпочвени води и с неутрална до слабо алкална реакция.

Размножаване на ореховите сортове

Ореховият сортимент у нас основно е съставен от проучени и подбрани местни форми с едри плодове, тънка черупка, плътна ядка, лесно отделяща се от костилката, които качества се запазват в присадените растения. Наименованията на тези сортове са свързани с районите от където са проучени. От големия брой проучени форми за размножаване са утвърдени сортовете Перущенски, Прославски, Кукленски, Извор 10, Пловдивски, Силистренски, Дряновски и др. У нас са внесени и ценни сортове орехи от САЩ и Франция.
Орехът се размножава чрез семена или чрез присаждане. Поради недостатъците на семенното размножаване, които бяха посочени, в повечето страни и у нас орехът се размножава чрез присаждане на утвърдени сортове. За подложки се използват семеначета получени от обикновения орех.
Най-резултатния начин за присаждане на ореха е окулирането „ на прозорче”. С помощта на специален двоен нож върху подложката се изрязва пъпката от калема само с кората, без дървесина. Оформеното щитче се поставя в изрязаната кора на подложката, като от двете му страни се оставя по малка свободна ивица (луфт) – 1.1,5 мм и се завързва.

Грижи за насажденията

Подходящите разстояния за засаждане на ореха в компактните насаждения на разстояние 8-10 м в реда и 10-12 м в междуредията. С оглед по-ефективно използване на площта младите орехови насаждения се уплътняват с бадем, вишня, череша или лешник. В смесените овощни градини единичните орехови дръвчета трябва да се засаждат в най-северната част, за да не засенчват другите растения.
Орехът се формира като свободно растяща корона. През първите години не се налагат почти никакви резитби, а през плододаващия период се извършва прореждане и почистване на короната. Силните резитби за подмладяване на застарелите дървета дават много добри резултати.
Поддържането на почвата по системата на черната угар, чрез редовни обработки дава добри резултати, като се има предвид, че отглеждането в повечето случаи става при неполивни условия. Орехът сравнително добре понася и зачимяването през плододаващия период, но най-добре е тревите редовно да се окосяват и разпръскват около дърветата.
31.10.2011 г. / проф.Цоло Михайлов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017