18.10.2017 година
О
вошки
  7710  |   0  
Кайсия
Плодовете на кайсията и на продуктите от тяхната преработка се отличават с високи вкусови, диетични и лечебни свойства. В плодовото месо на кайсията, което е около 85% от целия плод, сухото вещество варира средно около 15%, а в някои сортове достига и до 18%. Съдържанието на обща захар е средно 9-12%, а на органичните киселини - около 1,5%. Киселинното съдържание се отразява благоприятно върху вкусовите качества на плодовете и преработените продукти, като им придава по-пикантен и освежаващ вкус. Поради по-високата киселинност и ароматни вещества нектарът от кайсии е един от най-търсените.
Важна съставка в кайсиевите плодове е съдържанието на азотни вещества, пектин, соли на калия, фосфора, калция, магнезия, желязото и цинка. На тези вещества и на витамините се дължи благоприятното влияние на кайсиевите плодове при някои заболявания. От витамините най-голямо е съдържанието на витамин А (каротин, идентичен на каротина в морковите), на който се дължи оцветяването й. Всичко това определя кайсиевите плодове, като една от най-приятните, с високи биологични качества плодова храна. Освен като храна тези плодове са много полезни и при някои заболявания, като цироза с набиране на течности в коремната кухина. Микроелементите и витамините стимулират растежа на младите организми, което прави кайсиевите плодове много полезна храна за децата.
Кайсиевите плодове се преработват в разнообразни и много качествени продукти, поради което те имат важно значение и за консервната промишленост.

Биологични особености

Кайсията е доста капризен овощен вид. Интересно е да се знае, че при археологически разкопки в Армения са открити костилки от кайсия, датиращи от преди повече от 6000 години. Това показва, че този овощен вид е бил познат още от дълбока древност. Сега тя се отглежда почти навсякъде в страните от умерения климатичен пояс, но поради някои нейни особености е съсредоточена в специфични райони, което се отнася и за нашата страна. Съобразявайки се с тези особености у нас отглеждането й се съсредоточава в близките до по-големите водни басейни райони, каквито у нас са Черно море и р.Дунав. В по-маломерни градини и като любителска култура кайсията се отглежда почти в цялата страна. В много от вътрешните райони обаче тя се очертава като един от най-капризните овощни видове.
Тя е дълголетно растение. При подходящи условия и правилно отглеждане кайсията може да живее и плододава до 80-100 години, но стопански изгодно е отглеждането й до 25-30 години. Младенческият, безплоден период при нея е много кратък и тя встъпва в плододаване още към третата - четвъртата година след засаждането. Интензивните растежни процеси продължават и след встъпването в начално плододаване, период през който приключва формирането на короната. Дърветата встъпват в редовно плододаване към шестата - осмата година. По-нататък растежните процеси се изразяват в разклоняване и сгъстяване на короната, като постепенно започва и съхнене на част от обрастващата дървесина. С напредване на възрастта тези процеси прогресивно се увеличават и това налага редовни резитби за просветляване на короната и периодично подмладяване на обрастващата дървесина.
Кайсията е овощен вид с кратък дълбок покой, който приключва още към края на декември до към началото на януари. След това, при повишение на температурите над 8-10°С, макар и не много продължително, започват процеси на развитие, което засяга не само плодните пъпки, но и камбиалната дейност. На това се дължат и честите измръзвания в районите с по-големи температурни колебания в края на зимата и началото на пролетта.
Тя е един от най-рано цъфтящите овощни видове, като в това отношение я изпреварва само бадемът. Много често в районите, където температурните амплитуди са по-големи, цъфтежът настъпва преди да е преминала опасността от пролетни мразове. При нашите условия цъфтежът протича в края на март до началото на април, но при екстремни затопляния може да настъпи още към края на февруари до началото на март, което във всички случаи води до пролетни измръзвания. Добивите при кайсията са доста колебливи през отделните години, а не са редки случаите и на пълното им компрометиране поради честите измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите.
Опрашването е проблем, който не бива да убягва от вниманието. Като се има предвид много ранният цъфтеж, когато летежът на насекомите е твърде ограничен, задължително е в кайсиевите градини или в близост до тях да има пчелни семейства.
Повечето от разпространените у нас кайсиеви сортове се самоопрашват. Самостерилни са сортовете Еревани, Ранний,Юнский, Юбиляр, Фелпс, и Янтърний, които са внесени у нас, но са слабо разпространени. Частично самостерилни са сортовете Кишиневска ранна и Чехия. Напоследък у нас са внесени и други нови сортове, някои от които са се оказали напълно или частично самостерилни. Такива сортове не трябва да се засаждат самостоятелно.
Цветообразуването при нашите климатични условия в повечето случаи, настъпва откъм средата на юли докъм средата на август. За нормалното му протичане, от което зависи плододаването през следващата година, дърветата трябва да са осигурени с достатъчно влага, хранителни вещества и да са със запазена листна маса. Засушаванията и повредите на листата от болести и неприятели могат да компрометират частично или напълно залагането на плодните пъпки и следващата година да остане празна. Нарушаването на цветообразуването, измръзванията и лошите грижи при отглеждането са причина за нарушаване на редовното плододаване, което е характерно за този овощен вид. Претоварените с плод растения и особено при недостиг на влага и хранителни вещества също могат да нарушат цветообразуването. Поради това, когато са заложени много завръзи, понякога се налага допълнително ръчно прореждане, което се отразява благоприятно върху качеството на продукцията и редовността на плододаването.
Плодовете на разпространените у нас сортове зреят откъм края на юни до началото на август. Повечето зреят през втората половина на юли. От тези сортове се получава и най-качествена продукция. Сравнително по-рано зреят сортовете Добружанска ранна, Кишиневска ранна, Силистренска ренна, Чехия, Ърли ред френч, Ърли ориндж, Юнска и др. Средно ранни са сортовете Албена, Еревани, Канино, Силистренска късна, Роксана, Унгарска, Фестивална, Караскал, Филипопул, Модесто и др., а към късно зреещите се отнасят Бадемовидна, Дряновска, Маркулещи, Костюженска, Ряховска късна, Силистренска компотна, Умберто и др.
Плодовете върху едно дърво също не винаги зреят едновременно. По-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно, което изисква беритбата да бъде извършена на две ръце. Срокът на беритбата е в зависимост от направлението за реализация на продукцията. Предназначените за прясна консумация плодове се берат 3 до 5 дни преди настъпване на пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка също не трябва да се изчаква пълна зрялост, защото плодовете бързо презряват, омекват, окапват и много трудно се манипулират и транспортират. Само предназначените за преработка в мармалад, нектар, сок и за изваряване на ракия се берат в пълна зрялост.
Зрелостта се определя по външния вид на плода и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт до златистожълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред от към дръжката и плодовете лесно се отделят от клонката.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Изискванията на кайсията към комплекса от екологични фактори са свързани с условията на нейния произход. Това са високопланинските райони от Североизточен Китай, Армения, Тяншанския район, Узбекистан, Памир и др. с надморска височина от 600 до 2000 метра. Характерно за тези райони е продължителната и студена зима с устойчиви температури, късната пролет с рязко затопляне на времето, без повратни студове, слънчевото, горещо и сравнително късо лято. Тези условия са допринесли за формирането на характерните наследствени особености на кайсията. Те се изразяват в кратък дълбок и неустойчив принудителен покой, буен растеж и интензивно развитие през по-кратката вегетация и ранно узряване на плодовете. Пренесена в райони с други климатични условия, кайсията реагира по различен начин.
Температурният режим при нашите условия не може да бъде ограничаващ фактор за отглеждането на кайсията. Необходимата температурна сума от около 2500°С за нейното развитие е далеч по-висока почти в цялата страна. Има необходимите 19-20°С среднощни температури през юни - юли за получаване на качествени плодове. През фазата на дълбокия покой кайсията понася понижение на температурите до минус 25-27°С, а има сортове, които издържат и до минус 30°С. Неблагоприятни са районите с неустойчиви зимно-пролетни температури. Краткотрайните затопляния в такива райони през втората половина на зимата предизвикват бързо пробуждане км развитие и студоустойчивостта рязко намалява. При такива условия късните зимни и повратни пролетни мразове много често причиняват измръзвания. Цветовете и младите завръзи на кайсията измръзват при минус 1 до минус 3°С, а при ранния цъфтеж това се случва много често.
Кайсията е един от светлолюбивите овощни видове. Това е една от причините за нейното отглеждане в по-южните ширини на умерения климатичен пояс, където се намира и нашата страна. Продължителността и интензивността на слънчевото греене у нас са напълно достатъчни за задоволяването й от този климатичен фактор. Светлинният режим може да се наруши само при гъсто засаждане и неправилни резитби за формиране и плододаване. При лошо огряване плододаващата дървесина бързо застарява и изсъхва, а плодовете не узряват равномерно и остават дребни.
Кайсията проявява задоволителна сухоустойчивост и у нас в повечето случаи се отглежда при неполивни условия. Тази сухоустойчивост се проявява, когато е засадена на по-дълбоки и пропускливи почви. При такива почви корените на двете основни подложки, кайсия и джанка, проникват на доста голяма дълбочина и черпят влага от там, където водните запаси са по-големи и по-трайни. Въпреки задоволителната сухоустойчивост, когато валежите са недостатъчни, няколко поливки през най-критичните периоди могат да се окажат решаващи за получаване на по-високи и по-доброкачествени добиви. Недостигът на влага се чувства най-силно по време на втвърдяване на костилката и през периода на интензивно нарастване на плодовете.
Към почвените условия изискванията на кайсията не са много големи. Тя се приспособява и се развива на различни типове почви и в това отношение някой я сравняват с лозата. Едно от основните изисквания към почвите е те да са дълбоки, пропускливи и с ниско ниво на подпочвените води. Тя се развива и на по-бедни почви, но при условие, че редовно се тори с органични и минерални торове. Неподходящи за нея са тежките и преовлажнени почви, при които се получава задушаване (асфикция) на корените и смолотечение по стъблото, а също така и засолените почви. За разлика от повечето овощни видове, кайсията добре вирее както на слабо кисели, така и на слабо алкални почви.

Размножаване на кайсиевите сортове

Броят на кайсиевите сортове както в световен мащаб, така и у нас е много по-ограничен, в сравнение с останалите овощни видове. У нас са познати около 150 сорта, които постепенно се увеличават чрез интродукция от чужбина и чрез селекциониране на нови сортове у нас. В този брой са включени и сортовете, които се отглеждат в колекционерските градини на овощарските институти. В практиката по-широко известни и разпространени са сортовете: Кишиневска ранна, Ърли ред френч, Унгарска, Канино, Силистренска късна, Албена, Костюженска, Мъркулещи, Ряховска късна, Силистренска компотна, Умберто и др. Посочените сортове са подредени по реда на зреене, но съществена разлика в това отношение няма. Няма особена разлика и по отношение качеството на плода. С изключение на сорта Кишиневска ранна, останалите се самоопрашват и могат да се засаждат самостоятелно. Плодовете им са годни както за прясна консумация, така и за преработка. Освен посочените, други по-известни у нас са сортовете Ърли ориндж, Роксана, Караскал, Модесто, Делмаст, Юнска и други.
Размножаването на кайсията може да се извърши по два начина – семенно и вегетативно. При семенното размножаване, което много рядко се среща при някои любители овощари, не се запазват качествата на майчиния сорт и най-често се получават дребноплодни форми (зарзали). Размножаването на кайсиевите сортове в широката практика се извършва изключително вегетативно чрез присаждане, а семенното - за получаване на подложки и нови сортове в селекционната практика. Присаждането се извършва основно върху семенни кайсиеви и джанкови подложки. Кайсиевите подложки се отличават с по-добра сухоустойчивост и издържат на по-бедни и варовити почви. Неподходящи за нея са тежките, глинести и преовлажнени почви. На такива почви по-добре издържа джанката, която масово се използва при размножаването на кайсията. Джанката също проявява задоволителна сухоустойчивост и приспособимост към различни почви.
Кайсията може да се присажда и върху прасковена подложка, върху която, според някои проучвания, плододаването настъпва по-рано. За по-сухи и варовити почви може да се използват и семенни подложки от бадем. И при двете подложки често не се получава добра съвместимост, поради което много рядко се използват.
31.10.2011 г. / проф.Цоло Михайлов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017