
Лоницерата има много качества - цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове. Лесно се отглежда от резници и се чувства прекрасно на полусянка. Излъчва интересен аромат, но има един недостатък - като храст не изглежда добре, затова я оставете да се катери по арки и огради или по дървета и живи плетове.
Сортове: Стъблата на L. periclymenum са дълги до 6 м. Цветовете се появяват от юни до август - дълги, тръбести, червеникавопурпурни отвън и кремави отвътре. Каталозите предлагат подобрени сортове - Belgica цъфти през май и юни, a Serotina - от юли до октомври. L. japonica е по-жизнена и обикновено запазва листата си през зимата, но за съжаление жълтите цветове често са скрити в листата. Изберете сорта Aureoreticulata заради листата с жълти жилки. L. americana е жизнен вид, който е отличен във всяко отношение. Някои книги препоръчват L. brownii (червени цветове, юни - септември) и L. tellmanniana (жълти цветове, юни - юли), но те не са ароматни.
Място и почва: Плодородна и влажна почва с някаква сянка при основата на растението. Вирее на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отстранете нежеланите стъбла след прецъфтяване, както и част от старите стъбла.
Размножаване: Чрез отводки или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
31.10.2011 г. / Ангелина Костова