Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по вла...
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
• Много бъркат градинарите, които внасят прекалено дълбоко торовете. Най-добре е да се наторява на дълбочина една лопата. Ако дълбочината е 40 до 50 см или повече, кислородът няма да има достатъчен до...
Момкова сълза (полигонатум)