Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...
Цинията (Zinnia elegans) е едно от предпочитаните есенни цветя в българската градина. Тя е култура, която има многобройни сортове с различна форма и оттенък на цветовете. Растението изисква слънчево, ...
Всеки стопанин знае кога да засади картофите в своя район. Обикновено обаче градинарите не обръщат внимание на семето за картофи, както и мястото за отглеждане. Когато си харесаме един сорт, често той...
По природа розмаринът е слабо устойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Има данни обаче, че закалени растения, могат да понесат и до -20°С. Мои растения зимуваха ус...