Глориозата е измежду най-ефектните представители на семейство Лилии. Името й идва от латинската дума Gloria, която значи слава. И наистина цветето е славно красиво.
Родът Глориоза е малък – представен е само от 5 вида, които произхождат от тропическите области на Африка. Една част от тях са дълги до 5 м лиани, а другите са дребни тревисти растения, чиято височина не надхвърля 30 см. В декоративното цветарство се отглежда преди всичко лиановидната разкошна глориоза (Gloriosa superba).
Тя, както и роднините й, има клубеновидни коренища. От тях израстват прости, неразклонени стъбла. Листата са яйцевидни, заострени и завършват с мустачета, чрез които растението се залавя за опората. Цветовете се появяват по горната част на стъблата. Те са много едри, с дълги дръжки, наподобяват понесени от вятъра пламъци, поради което я наричат и огнена лилия.
За да покаже цялата си красота, глориозата трябва да се настани на светло, слънчево място, като се предпазва от обедния припек. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на терасата, като се постави решетка, за която да се прикрепи с мустачките на листата си. Много е важно да се осигури висока въздушна влажност. За целта саксията се поставя в широк съд с вода, която обаче не бива да прелива в подложката. Добре е да се пулверизира всеки ден.
След прецъфтяването, в края на лятото, листата завяхват. Саксията с клубена се поставя при температура 12-15 градуса и прекарва така до февруари без поливане. В края на февруари клубенът се изважда внимателно, за да не се повреди растежната точка. Ако това стане, растението загива. Засажда се в нова почва, която го покрива с около 2 см. Саксията трябва да е голяма – с диаметър около 20-25 см. Дренажът е задължителен. Почвата трябва да е много рохкава. Отначало се полива внимателно и постепенно количеството на водата се увеличава. Младите стъбла се появяват и нарастват бързо, поради което трябва да се осигури подходяща опора.
Размножаването става със семена, които може да се купят в цветарските магазини, и с младите клубени, които се образуват около големия клубен. Семената се засяват през януари в лека почва. Растенията, получени от тях, зацъфтяват след 2-3 години. Малките клубенчета се отделят при пресаждането на растението.
Тайните на успеха
Вода: Обилна, докато расте, през зимата не се полива.
Светлина: Ярка и обилна.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: 2 пъти месечно през лятото.
Наричат го още аптекарски копър, влашки копър, мореч. Растението прилича на копъра, но и съществено се отличава от него. Копърът е едногодишен, с къси листни влагалища, а резенето е многогодишно или д...
Определените за преприсаждане овощни дървета трябва да бъдат подготвени. За целта предварително се прави подходяща резитба в короната. В хармонично изградените задачата е лесна: под формата на условна...
Ктенанте (Ctenanthe) е многогодишно тревисто растение, което идва от Бразилия. Много е атрактивно, но трудно за отглеждане. Името му произлиза от гръцката дума гребен, защото прицветниците му (много, ...
За да отглеждате успешно хортензията, трябва да знаете, че тя се нуждае от богата на хранителни вещества почва, която задьржа много влага. Нещо повече, поради произхода си тя изисква почти блатни усл...
Амарантус (щир)