Глориозата е измежду най-ефектните представители на семейство Лилии. Името й идва от латинската дума Gloria, която значи слава. И наистина цветето е славно красиво.
Родът Глориоза е малък – представен е само от 5 вида, които произхождат от тропическите области на Африка. Една част от тях са дълги до 5 м лиани, а другите са дребни тревисти растения, чиято височина не надхвърля 30 см. В декоративното цветарство се отглежда преди всичко лиановидната разкошна глориоза (Gloriosa superba).
Тя, както и роднините й, има клубеновидни коренища. От тях израстват прости, неразклонени стъбла. Листата са яйцевидни, заострени и завършват с мустачета, чрез които растението се залавя за опората. Цветовете се появяват по горната част на стъблата. Те са много едри, с дълги дръжки, наподобяват понесени от вятъра пламъци, поради което я наричат и огнена лилия.
За да покаже цялата си красота, глориозата трябва да се настани на светло, слънчево място, като се предпазва от обедния припек. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на терасата, като се постави решетка, за която да се прикрепи с мустачките на листата си. Много е важно да се осигури висока въздушна влажност. За целта саксията се поставя в широк съд с вода, която обаче не бива да прелива в подложката. Добре е да се пулверизира всеки ден.
След прецъфтяването, в края на лятото, листата завяхват. Саксията с клубена се поставя при температура 12-15 градуса и прекарва така до февруари без поливане. В края на февруари клубенът се изважда внимателно, за да не се повреди растежната точка. Ако това стане, растението загива. Засажда се в нова почва, която го покрива с около 2 см. Саксията трябва да е голяма – с диаметър около 20-25 см. Дренажът е задължителен. Почвата трябва да е много рохкава. Отначало се полива внимателно и постепенно количеството на водата се увеличава. Младите стъбла се появяват и нарастват бързо, поради което трябва да се осигури подходяща опора.
Размножаването става със семена, които може да се купят в цветарските магазини, и с младите клубени, които се образуват около големия клубен. Семената се засяват през януари в лека почва. Растенията, получени от тях, зацъфтяват след 2-3 години. Малките клубенчета се отделят при пресаждането на растението.
Тайните на успеха
Вода: Обилна, докато расте, през зимата не се полива.
Светлина: Ярка и обилна.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: 2 пъти месечно през лятото.
Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета, чийто диаметър достига едва 2-4 см. В пазвите на листата по високото 60-80 см стъбло се образуват до 80-90 зелчета. Те са нежни, крехки, много бог...
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Ако сте си отгледали разсад, трябва да е вече готов, ако не сте – може да си купите. У нас обикновено се използва кореновидната, но за някои любители интерес представлява и листната. Подходящият срок ...
Зелената зимна украса на жилището е външна изява на дълбокия душевен стремеж към непрекъснат допир с природата. Има много листнодекоративни растения, с които можем да задоволим, ако не непълно, то пон...