Март е времето за засаждане на чесъна

Чесънът е студоустойчиво растение на късия ден, което много добре презимува при есенно и предзимно отглеждане. Броят на скилидките и средното тегло на луковиците силно си понижават, когато се засажда късно през пролетта. Пролетно се засажда от втората половина на февруари до средата на март. За нормалния си растеж и развитие изисква умерена почвена и висока въздушна влажност. За предпочитане са дълбоките, влагоемни и структурни почви. Не понася торене с пресен оборски тор и едностранно азотно торене. Подбират се богати почви, които се торят с добре угнил оборски тор. Чесънът не понася засенчване и отглеждането му в овощната градина не дава добър резултат. Подготовката на почвата е както при лука отглеждан от арпаджик.
Най-удобно е засаждането в лехи, с пътеки от 40-50 см между тях и междуредови разстояния 20 см. Оформят се браздички с дълбочина 6-8 см. Скилидките се засаждат във влажна почва на дълбочина 4-5 см и разстояние 10-15 см между тях. Луковиците, които ще използвате като посадъчен материал, се оронват непосредствено преди засаждането. Необходимото количество зависи от едрината и теглото им. Подбират се по-едрите скилиди, които са запасени с повече хранителни вещества и от тях ще се развият по-едри и здрави растения. При пролетно отглеждане се използват летни сортове които са основно за глави. За производството на зелен чесън са предпочитане зимните сортове. Те са по-ранни и лъжливото стъбло и листата нарастват по-бързо. Засаждат се през есента.
Грижите през вегетацията се състоят в поддържане на почвата чиста от плевели, плитко окопаване и поливане при засушаване. Растенията, които ще се ползват за зелено, се прибират последователно, съобразени със степента на развитието им. Те се изскубват леко и почистват от полепналата по тях пръст.
Чесънът за глави е готов за прибиране около 10-20 юли. Той се изважда когато стъблата в зоната на шийките са омекнали и листата са започнали да пожълтяват.