Пеканът принадлежи към семейство Орехови. Известен е още като „цар на орехите” и „маслен орех”. Плодовете му са изключително вкусни, сладки и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини, 15% въглехидрати, 10% протеини, минерални вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.
Плодовете се консумират в прясно състояние или обработени и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те се употребяват сушени и печени или смлени, с мед и сладки, сушени плодове и др. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобен на маслината.
Дърветата пекан са листопадни, имат мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години и плододават поне до 300 години.
Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври, а добре узрелите плодове окапват до края на декември. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка, но след узряване на ядката, и се съхраняват както тези на обикновеният орех – на сянка и прохладно.
В сравнение с плодовете на обикновения орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновения орех. При подходящи условия могат да бъдат съхранявани до шест месеца.
Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30°С. Поради късния си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви.
Размножава се както обикновения орех – чрез семена или присаждане на спяща или будна пъпка по метода „прозорче”. Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента – от началото до края на ноември. Топлите зимни дни също са благоприятни.
Не бързайте да изваждате бурените с корените. Разбира се, под зеленчуковите култури всичко трябва да се изчисти, но като цяло те растат по-добре в тревата. Когато е топло, в тревата е влажно и почвата...
Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е...
Мушмулата е последният плод, който се прибира от овощната градина. Беритбената зрялост трудно се установява по външни признаци. Един от показателите е отделянето на плода от клонката. Мушмулата, както...
Още през февруари! През март може да се окаже, че сте закъснели. Защо ли? Защото касисът се събужда рано от зимен покой, соковете се раздвижват и започват да изнасят резервните хранителни вещества по ...
Японската мушмула вече връзва