Акалифата (Acalypha) е от цветята, които грабват от пръв поглед. Родът е многочислен и включва около 450 вида от семейство Млечки. Всичките произхождат от тропиците на Индия и Полинезия. Най-популярна е бодлокосмената акалифа, известна сред цветарите като лисича опашка. Това са в зависимост от сорта изправено растящи или ампелни растения. Листата са едри, с разнообразна окраска - може да са червени, медни, зелени, едноцветни или шарени. Те са с назъбени краища и са твърде декоративни. Дребните малиновочервени цветове са събрани в дълги увиснали съцветия, които придават същинския чар на цветето и наистина приличат на лисича опашка.
Акалифите обичат светлината, но не и припека. Растат чудесно на северни первази, а през лятото и на сенчести балкони. През зимата изискват температурата да е над 18 градуса. Почвата през лятото трябва да се поддържа влажна, но не мокра. Водата, събрана в подложката, трябва да се излива. През зимата, ако помещението е по-хладно, се полива по-рядко и с малко вода. Тъй като е любителка на високата въздушна влажност, акалифата трябва редовно да се пулверизира, а най-добре е около нея да има съд с изпаряваща се вода.
Пресажда се през пролетта в нова богата и лека почва. При това растенията се подстригват ниско, защото растат много бързо и губят декоративните си качества. Пак по това време се вкореняват връхни резници за размножение.
Младите растения са по-красиви и цъфтят по обилно. Цъфтежът е почти непрекъснат през цялата година. Акалифите страдат от нападенията на паяжинообразуващите акари, на листните въшки и на белокрилката. При нужда се пръскат със съответните инсектициди за стайни растения.
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Хемантусите (Наеmanthus) от семейство Амарилисови са голям род - повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и...
Торенията (Torenia) носи името на шведския свещеник Олаф Торен, направил много за популяризирането й в Европа. Изящното дребно растение от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с зисочина между 10 и...
Действително понякога се наблюдава пожълтяване на листата на зимния чесън още рано напролет. Има няколко възможни причини за това. Може растенията да са измръзнали през зимата. Друга причина е киселат...