Това алпийско растение е роднина на арабиса и ибериса, но цветовете му са много по-малки. В началото на лятото гроздове от бели цветове покриват почти напълно листата. Хутчинзията се самозасява. Не е капризна, но се намира трудно. Ще трябва да я потърсите в каталози, специализирани растения за алпинеум. Ако я засадите между големи камъни, ще се „изгуби" - разположете я в издигната леха или в цепнатините на стара стена.
Сортове: X. алпина (Тласпи алпинум) е единственият вид - височина 7,5 см, разпростира се на 22,5 см, цъфти през май - юли. Листата са тъмнозелени, лъскави и разделени на малки листчета. На върха на всяко късо цветоносно стъбло гроздовидно са разположени дребни бели цветове (2,5 см). Сортът Brevicaulis (2,5 см) е още по-малък.
Място и почва: Песъчлива почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Засейте свежи семена при 8-10°С през лятото.
Овощните култури изискват целогодишни грижи за нормалното си развитие и за редовното плододаване. Отглеждани в продължение на 10-15 и повече години на едно място, те са обект на нападение от редица бо...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Наричат го още аптекарски копър, влашки копър, мореч. Растението прилича на копъра, но и съществено се отличава от него. Копърът е едногодишен, с къси листни влагалища, а резенето е многогодишно или д...
Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав о...
Кливия