Градина » Хемантус

 Хемантус
Haemanthus

Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида – белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата – от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светлозелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-снтиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса. Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищнитепомещения е напълно подходящ.
Пресаждат се, когато съдът отеснее – веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно – в края на февруари и през август.

Тайните на успеха

Светлина: Предпочитат ярко слънчево огряване.
Вода: През лятото се поливат умерено, през зимата по-малко.
Влажност на въздуха: Трябва да е по-ниска.
Подхранване: Веднъж-два пъти през лятото.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Кога да подкастрим къпините

Повечето сортове къпини понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени вреди. Често причината за уврежданията не е ниската температура, а вятърът, които изсушава корат...

Правила за пресаждане на стайни растения

Първо: Новата саксия не трябва да превишава по размер с 3-5 см предишната. Голяма е вероятността растението да не може веднага да усвои почвата и затрупалият го субстрат да го погуби. Но има и растени...

Не пренебрегвайте непретенциозната съсънка

Обикновената съсънка (Anemone pulsatilla) е позната и под народното название котенце. У нас е широко разпространена из пасища и сухи ливади. Това са многогодишни растения. Стъблото е слабо разклонено,...

Последна възможност да засеете домати

За късните домати подходящи са местата в градината, освободени от граха, ранното зеле, ранните моркови и други зеленчуци, все така ранни. Успехът зависи много и от избора на сорта. Използват се сортов...

Начало