Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида – белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата – от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светлозелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-снтиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса. Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищнитепомещения е напълно подходящ.
Пресаждат се, когато съдът отеснее – веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно – в края на февруари и през август.
Тайните на успеха
Светлина: Предпочитат ярко слънчево огряване.
Вода: През лятото се поливат умерено, през зимата по-малко.
Влажност на въздуха: Трябва да е по-ниска.
Подхранване: Веднъж-два пъти през лятото.
Синята китка е много упорит коренов плевел. По доматите паразитират тютюневата синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко слънчогледовата синя китка (Оrobanche cumana). Разликата между двата вида е във ...
Всяко стопанство у нас отглежда кокошки. А знаете ли, че черупките на кокошите яйца са ценен калциев тор и се добавят за намаляване на почвената киселинност и за подобряване на структурата й? Как став...
Ако все още не сте засадили декоративното зеле, можете да го направите до края на октомври, стига да имате разсад. Декоративното зеле представлява двугодишно тревисто, най-често високо до 60 см растен...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
Азалея