Каланхоето отдавна е сред любимците в градинката на перваза. Това чудесно растение от семейство Дебелецови (Crassulaceae) произхожда от тропиците на Африка, Азия и остров Мадагаскар и се отнася към т. нар. цъфтящи сукуленти. Най-често измежду 130-те представители на рода се отглежда каланхое блосфелдиана. Това е полухрастче с прави голи стъбла, високо от 15 до 30 см. Листата са едри – до 8 см на дължина, месести, блестящи, твърди. На цвят са тъмнозелени, а краищата им са назъбени. Цъфти продължително време с многобройни дребни цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Те са обагрени много разнообразно – в бяло, жълто, оранжево, розово, червено, цикламено, лилаво.
Оптималната температура, за да вирее добре, е 10-20 градуса. Мястото трябва да е добре огрявано от слънцето. През пролетта и лятото се полива умерено, а през есента и зимата водата силно се ограничава. Почвата не бива да се преовлажнява, защтото растението става податливо на болести и неприятели. Най-добре е в подложката да се налее малко вода със стайна температура. Растението само ще регулира водния си баланс, а въздухът наоколо ще се овлажни.
Цъфтежът обикновено трае от декември до март. След като прецъфти, каланхоето се подрязва и саксията се поставя на тъмно. Може и просто да се покрие с похлупак от тъмна хартия. Поливането се прекратява и растението се оставя да отдъхне за месец. След това отново се поставя на добре осветено място и поливането се възобновява. Скоро ще се появят новите цветове.
Размножаването е лесно – резници и листа се вкореняват без проблеми във влажна почва. По-трудно се отглежда каланхое от семена.
Ако ви посъветват да излекувате хремата си със сок от каланхое, знайте, че това няма да стане. Но със сигурност с негова помощ ще отпратите депресията, предизвикана от сивите зимни дни.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка и обилна.
Вода: Не бива да е в излишък.
Влажност на въздуха: Предпочита по-сух въздух.
Подхранване: През лятото.
Причинител на бактериалния рак по малиновите храсти е бактерията Agrobacterium tumefaciens, която живее в почвата. Тя напада всички овощни видове. Малината силно страда от нея. Бактерията прониква в к...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...
Подрязване на мушкатата се прави едва след като презимуват, в началото на пролетта (март), при подготовката на растенията за изнасянето им отново навън. Тогава на старите растения се прави силна резит...
Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвенат...