С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
След засяването на готварските тиквички идва редът на едроплодните. Те може да бъдат обикновени или пък мускатни (цигулки). Изискват богати, рохкави и влагоемни почви, обилно наторени с оборски тор. Н...
Още след засаждането през есента или рано напролет върхът на растението се отрязва. Силно растящите сортове, облагородени на семенна подложка, се оставят на височина 60-70 см от почвената повърхност, ...
Солданелата (Soldanella) се отнася към род, който събира повече от 11 вида растения, които през последните години са много модерни. Те произхождат от високопланинския пояс на Средна и Южна Европа. Кат...
В рода на цикламата (Cyclamen) има над 15 вида, сред които само няколко са подходящи за отглеждане навън. За нашата страна от значение е C. europeum, която се среща в Търновско, Средни Родопи, Средна ...
Мирта (миртус)