Има два варианта – да покривате чувствителните към студа тревисти многогодишни растения или да ги прибавяте към масата, събрана за направа на компост. Важното е да не оставате листа върху моравата, тъй като тревата се задушава и започва да гние. Листата на ореха, дъба, бука и конския кестен съдържат много дъбилни вещества и се разлагат по-дълго време. За да ускорите този процес, наситнете ги и ги смесете със ситен пясък и след това ги поставете в компоста.
За да си направите компост, ще ви е нужна дъсчена или пластмасова конструкция, която е поставена на избраното от вас място. Дървената ще пропуска въздуха и ще поддържа добра вентилация. За да имате успех, тя трябва да е не по-малка от 1 куб. метър. Пластмасовият съд пък от своя страна запазва по-добре топлината и е по-мобилен.
Поставете на дъното на съда около 10 см слой от груб материал – слама, сено, клонки. Това е нужно, за да осигурите дренажа и достъпа на въздух.
Наредете материалите за компоста на слоеве. Полезно е, слоевете от зелени мокри и меки отпадъци да се редува със по-сухи и твърди, това ще осигури вентилацията и процесът на гниене ще се ускори. Никога не притъпквайте съдържанието, защото това ще наруши процеса на разлагане.
Над всеки слой прибавяйте и малко почва, а при възможност и пресен органичен тор. Той стимулира дейността на микроорганизмите, които разлагат сложената за компостиране органична материя. Катализатор на реакцията е и прясно окосената трева и бобовите растения.
Дръжте контейнера покрит, за да съхраните влажността и топлината. Пластмасовите контейнери обикновено имат капак, а за самоделните можете да използвате найлон или някакъв друг материал. Идеалната температура, при която протича компостирането, е 55 градуса.
От време на време разбърквайте и навлажнявайте компостната маса, но не допускайте застояването на вода.
След няколко месеца произведеният от вас пълноценен органичен тор ще е готов за употреба в градината. Зрелият компост представлява еднородна землиста маса с аромата на плодородна почва.
В основните лозарски райони цъфтежът на лозите започва в края на май-началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да го ускори. В места с по-хладен климат цъфтежът настъпва ...
В южните райони на страната ни най-доброто време да засадите доматите в полиетиленови оранжерии е второто и третото десетдневие на март, а за северните - десетина дни по-късно. Важно е температурата н...
Нитратите присъстват навсякъде - в почвата, водата, въздуха. Образуват се при разлагане на азотсъдържащите органични вещества, а също така попадат в почвата с азотните торове. Колкото повече светлина ...
Към средата на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Тов...
Защо капят листата на фикуса?