22.11.2017 година
Г
ъби
Кладница
Pleurotus ostreatus (Jacq.) P. Kumm.
БЕЗУСЛОВНО ЯДЛИВА. Макар че цветът на гъбата понякога е тъмен, месото й е бяло, вкусно и дебело; то не променя цвета си, при готвенето остава бяло и приятно, но за готвене трябва да се вземат само млади гъби. Подходяща е и за консервиране. Масово се култивира и продава в големите магазини.
Расте по мъртви и живи дървета, както и по гниещи трупи (кладни) на големи групи на едно място като кичури. Предпочита стеблата на широколистни, по-рядко иглолистни дървета. Появява се късно през лятото и расте чак до настъпване на пълната зима и през декември.

Шапката е несиметрична към пънчето, с форма на мида (стрида) или ветрилообразна. Отначало плоска и правилна, после вдлъбната фуниевидна. Много месеста, достига на ширина от 6 до 10 см. Кожицата е съвсем гладка, с маслено възчерен, пепеляво сив, кафяв, понякога сивоохрен до синкаво червен цвят. Често расте на гниещи пънове и от един корен (мицел) излизат множество екземпляри, шапките им са разположени гъсто една над друга керемидообразно. Ръбът е завит надолу и навътре.
Месото е бяло, меко и дебело, доста сочно, без особен мирис. При старите плодни тела става твърдо и жилаво, особено в пънчето.
Ламелите са бели, редки, понякога свързани помежду си с анастомози; слизат по пънчето доста надолу, често дори до основата, разклоняват се няколко пъти към периферията, докато достигнат ръба, а в пънчето са здраво заловени.
Спорите са безцветни, гладки, цилиндрични. Споровият прашец е бял до бледолилав.
Пънчето е бяло, здраво, месесто, в основата филцовано, често странично или ексцентрично разположено, с влакнесто месо. Понякога, когато ламелите са спуснати много надолу, то не се вижда, но обикновено дължина му е 1 до 4 см, а дебелината - от 1 до 3 см.
17.07.2013 г. / recepty.bg

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017