22.11.2017 година
Г
ъби
Манатарка
Boletus edulis (Вull, ех Fr.)
ЯДЛИВА ГЪБА, с изключителен вкус и аромат. Подходяща е за всякакъв вид обработки. Сушена се запазва дълго време, но се напада много от червеи. Съхранява се трудно.
Расте навсякъде в горите на средния планински пояс (200-700 м н. в.) в Стара планина, Родопите, Средна гора, Странджа, Витоша в широколистните и смесените гори и край горските пътища в пос тоянни находища. Появява се в края на пролетта, през лятото и есента.

ОПИСАНИЕ:

Шапката е с диаметър от 8 до 15-20 см (често и до 30 см). При младата гъба е полукълбовидна, като при израстването си доста изпъква. Тя е с гладка повърхност, но напукана при застарелите екземпляри. При висока влажност е лепкава. Цветът на кожицата е белезникав, каменно-сив до светлокафяв, а при застарелите екземпляри става кафявочервеникав (с цвета на кестен). Кожицата не се бели лесно. Ръбът е леко подвит, при разтворената гъба добре изразен, без разкъсвания.
Плодовото месо е плътно, здраво. При застарелите екземпляри става меко. То е бяло и не се променя при разчупване или нарязване на гъбата - важен характерен белег за разпознаване. Това е единствената манатарка, която не променя цвета на плодовото месо. Непосредствено под кожицата плодовото месо има нейния оттенък.
Тръбичките са дълги от 1 до 3 см, почти свободни от пънчето. Първоначално са белезникави, а по-късно -жълтеникави. В застарялата гъба са тъмнозелени. Разлагащите се гъби имат тъмнозелено-кафяви тръбички, които се отделят много лесно. Такива гъби не трябва да се консумират!
Спорите са кафявозеленикави. Споровият прашец е тъмнокафяво-зелен.
Пънчето е високо от 7 до 15 см, дебело от 2 до 8 см, здраво, добре поставено спрямо шапката и почвата, в средата тумбесто, в долния край заострено. Повърхността му е мрежеста (с мрежест рисунък) с охрен до охрено светлокафяв цвят.

Основни белези за разпознаване на манатарката от отровната дяволска гъба са следните: плодовото месо на манатарката остава винаги бяло, а на дяволската гъба след разчупване веднага посинява. Тръбичките на манатарката при натиск не посиняват, а при дяволската гъба посиняват. Пънчето на манатарката е охрено светлокафяво, а на дяволската гъба е до светложълто в горния край и тъмножълто-червено в долната част.
14.06.2013 г. / recepty.bg

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017