ОТРОВНА ГЪБА. Смесването й с дяволската гъба е възможно, тъй като имат много общи белези.
Расте в широколистни и по-рядко в смесени гори. Появява се през лятото и началото на есента. Рядка гъба е.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е полукълбовидна, по-късно е плоско разперена с диаметър от 7 до 20 см. Дебеломесеста гъба е. Ръбът е сведен навътре и надолу и при младата гъба е притиснат почти до пънчето. Кожицата е светлокафява до белезникавокафяво-жълта, с ярки пурпурно-червени петна (понякога бледорозови). При натиск потъмняват. При пипане с пръсти е лепкава.
Плодовото месо е жълто до златистожълто, непосредствено под кожицата е червеникаво, а непосредствено над тръбичките и във върха на пънчето синее. В младата гъба е здраво и плътно, а по-късно омеква.
Тръбичките отначало са жълти, а след това зеленикавожълти. При натиск с пръсти стават синьозелени. Доста дълги са - над 3 см, и се отделят лесно от плодовото месо.
Спорите са белезникавожълти. Споровият прашец е с цвета на олио.
Пънчето е високо 5-12 см и дебело 3-6 см. Първоначално е яйцевидно, по-късно - бухалковидно, а при развитата гъба - доста изтънено. Най-горе е жълто, по-долу е сиво-зелено. Върху оранжево-жълтата основа има пурпурночервена мрежеста окраска. При натиск с пръсти става синьо-зелено.
Манатарка