Научи се да казваш НЕ

Вие сте от хората, които са винаги готови да се притекат на помощ на другите - да помогнат в работата на колегите, да направят услуга на познат. Каквото и да ви помолят, просто не можете да отказвате. И твърде възможно е да смятате себе си за изключително положителна личност, добър приятел и разбира се, незаменим в работата професионалист. Но ако се замисли човек, не вреди ли на вас самите тази неизменна безотказност?
Готовността да помогнеш на ближния си, разбира се, е чудесно качество, но къде е границата между отзивчивостта и неспособността да отказваш? Какво отличава добрия и състрадателен човек от безхарактерния? Възможно е главната разлика да е в това, че първият е воден от стремежа си да помогне, а вторият - от страха да не би да не се хареса на околните.

Какво ни пречи да казваме НЕ

В повечето случаи в основата на неумението да казваме „не” лежи страхът страх от това да не изглеждаме лоши в очите на околните; страх, че един-единствен отказ може да разруши едно приятелство; страх, че самата дума „не” предизвиква негативна реакция у събеседника. Такъв „безотказен” човек е крайно зависим от общественото мнение и голяма част от неговите решения са продиктувани именно от стремежа му да се харесва на всички и от страха да не бъде отхвърлен. Причината за такова поведение трябва да се търси в детството. Неговите стереотипи се коренят още в ранната детска възраст и родителите изграят огромна роля в изграждането на самооценката на своите деца и съответно на тяхното повдение спрямо обкръжаващия ги свят.

За да се превърне детето в безхарактерен възрастен човек

който не е в състояние да се противопостави на каквото и да било, е нужно съвсем малко - просто да му се даде да разбере, че ще бъде обичано, само, ако угажда на родителите си. Съзнанието на детето, не струва нищо само по себе си и то е длъжно да заслужи любовта на родителите си, което води до формирането на изключително ниска самооценка. Така момчето или момичето израства с убеждението, че за да те харесват хората, трябва задължително да правиш всичко, което те поискат от теб. В съзнанието ти твърдо засяда мисълта, че твоята ценност се измерва единствено с това, какво и колко си направил за другите.
Между другото, страхът, че ще предизвикаш негативна реакция, ако откажеш да направиш нещо, за което околните настояват или молят, също има своите основи в детството - особено при положение, че родителите са имали навика да наказват сина или дъщеря си за неизпълнение на някакви молби (например, хлапето не е измило съдовете - лишават го от десерт). Практически се получава условен рефлекс: отказ = наказание.

Любопитно

Много психолози препоръчват принципа „угаждай, за да те харесват”.
Идеята им е: „Покажи, че си полезен на даден човек, заинтересувай го с това, което можеш да му дадеш, и той ще стане твой приятел (или поне ще те хареса).
Да вземем американския педагог, психолог и писател Дейл Карнеги: За осъществяването на контакт той предлага разговорът или писмото да започват не с това, което на вас ви е интересно, а с онова, което интересува и е важно за събеседника ви. Така той ще се отзове веднага, защото темата го интригува. Разбира се, в това има логика и по принцип този подход може да се използва, но ако това се превърне в практика, рискуваме да свикнем да поставяме винаги на първо място интересите на другите и да пренебрегваме собствените си приоритети.
В принципа да помагаш на близките и приятелите си няма нищо лошо и фактът, че да речем, сте помогнали на най-добрата си приятелка да се премести от едно жилище в друго, не ви прави безхарактерен човек. Без вас тя действително не би се справила - още повече, че докато сте вършили работа, сте и общували помежду си, а после сте отпразнували подобаващо новия дом. Приятелката ви също неведнъж ви се е притичвала на помощ. Така, че тук става въпрос за взаимопомощ - което е залог за здраво приятелство.
Друг е въпросът, ако околните откровено ви използват и решават чрез вас своите проблеми. Вие и котката на съседката ще заведете на ветеринар, и ще отидете на абсолютно безинтересен за вас концерт (защото колега ви е помолил да му правите компания), и с фотоапарата си ще услужите (макар на вас да ви е нужен), и пари на заем ще дадете - дори това да означава, че оставате без стотинка.
На всичко отговаряте с „да”, защото се боите, че изведнъж хората ще решат, че сте лакома. Или егоистка! Най-ужасното на неспособността да казваш „не” е в това, че живеейки заради другите или заради тяхното одобрение, самите вие се отказвате от своя собствен живот. Вие
казвате „да” на околните и „не” на самите себе си.
Вместо да градите живота си и да постигате целите си, нахалост пилеете своите сили, пари и, което е най-важното - ВРЕМЕ. А тези, които се възползват от вас, си спестяват всичките тези ресурси за ваша сметка. И ако не става дума за близки хора, на които сте сигурни, че можете да разчитате 100% в труден за вас момент, няма абсолютно никакви причини отговорът на нечия молба да бъде непременно „да”.

Спасителната стратегия

Съществуват много и най-разнообразни съвети как да се научим да казваме „не”. Но за да се възползваме от тях, ни е необходима ясна мотивация и разбирането, е често пъти „не” е по-добре от „да”. Преди всичко, опитайте се да усвоите следните две неща:
1. С безотказността си е невъзможно да заслужите нито любов, нито приятелство, нито елементарно уважение.
2. Всяко „да”, казано от страх, ви отделя от вас, от вашите собственни цели.
На пръв поглед всичко изглежда много просто, но на практика ние много рядко се сещаме за мотивацията си и рядко се замисляме за смисъла на постъпките си. В по-голямата част от времето действаме несъзнателно, вкарвайки в действие механично изработените още в детството си реакции, без да се замислим доколко всяко наше действие ни приближава към собствената ни цел или цели. Оказва се, че е твърде трудно да се излезе от образувалия се порочен кръг.
Всички ние сме твърде заети с работата си, с домашните и семейни проблеми, и е изключително трудно изведнъж да спрем „на място” и от това място да започнем да живеем осъзнато, но това е най-добрият начин да променим нещо. Разбира се, едва ли ще съумеете в 100% от времето си да осмисляте своите действия и реакции - затова си поставете за цел да правите това поне понякога. Пробвайте да погледнете живота си отстрани и да разберете какво вършите по собствено желание и какво - от страх да не изглеждате зле в хорските очи.
В началото ще ви бъде трудно да започнете да отказвате - дори само затова, че околните вече са свикнали да очакват от вас да сте винаги на раположение. Но и тук е като при тренировките: с всеки следващ отказ ще ви става все по-лесно.

Накрая - няколко правила за добър отказ:

Отказайте спокойно
Не позволявайте на емоциите (обидите, възмущението, агресията) да вземат връх над вас. Не заемайте веднага защитна позиция. Всичко трябва да се събере в едно просто спокойно, но твърдо и уверено „не”. Помнете, че да откажеш нещо на някого, не означава да се скараш с него или да развалиш отношенията ви - затова не се настройвайте по този начин. Вие имате право на отказ, а да се съгласите също е ваше право - но в никакъв случай, задължение.

Не се оправдавайте
Оправдавайки се и привеждайки собствени аргументи, вие давате възможност на събеседника си да ви „надвие” и да ви принуди да се съгласите - на всеки аргумент може да се намери контраргумент.

Бъдете самоуверени
Ако е невъзможно да се мине без обяснения, изразете съжаление и се позовете на независещи от вас обстоятелства и хора. Не казвайте, че нямате настроение да отидете на театър, а например, че вече сте обещали на някога да прекарате вечерта с него. Трябва да изглеждате твърдо убедени в своето решение - то в никакъв случай не бива да звучи като оправдание.

Предложете алтернатива
Вместо да обяснявате защо не можете да направите това, което събеседникът ви иска от вас, превключете вниманието му върху други възможности да се реши проблемът му.