Сем. Лападови – Polygonaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с дебело змиевидно извито коренище, като отвън е черно, а при разрязване - розово червено. Стъблото е високо до 1 м, неразклонено, долните листа са яйцевидни, продълговати до продълговато ланцетни, като в основата са стеснени в дръжка. Средните са по-дребни, с къса дръжка, обхващащи в основата стъблото. Най-горните листа са малки, ланцетни или линейни, приседнали и целокрайни. Влагалищата са тръбести и кафяви. Цветовете са розови до розовочервени, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Тичинките са 8. Плодът е тръбесто кафяво орехче. Цъфти м. май - август.
Разпространение:
Из ливадите и покрай горите в по-високите планински места из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират коренищата на растението.
Бране и сушене:
Коренището се вади наесен, м. септември - октомври, след узряването на семената или в ранна пролет в началото на вегетацията. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените коренища са тъмночервеникави или черни отвън и розово-кафеникави отвътре, без миризма и с тръпчиво нагарчащ вкус.
Действие и употреба:
Билката има противовъзпалително, запичащо и дезинфекционно действие. Употребява се при диария, стомашни, чревни и маточни кръвоизливи, стомашни и чревни болки.
Външно: За промивки при бяло течение, за компреси при рани и екземи, за жабурене с цел укрепване на венците и разклатени зъби.
Рецепта
1 суп. лъжица ситно нарязани коренища се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Индрише