Сем. Киселтрънови – Berberidaceae
Описание:
Многогодишен бодлив храст, разклонен и висок до 3 м. Коренът е добре развит, тъмножълт, с тъмножълта кора. Листата са с къси дръжки, яйцевидно продълговати, назъбени, с мрежесто жилкуване, събрани в кичури. През есента листата добиват червено-кафява окраска. Цветовете са жълти, с дръжки, излизащи от пазвите на листата, събрани в гроздовидни съцветия, с шеслистна чашка, шестлистно венче и 6 тичинки. Плодът е червен, продълговат, с кисел вкус, с 2-3 семена в него. Цъфти м. април - юни.
Разпространение:
Из сухите каменисти места, храсталаците и покрайнините на горите до 1200 м н.в. нарядко из България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените на растението.
Бране и сушене:
Корените се вадят след узряването на плода м. октомври - ноември или напролет при сокодвижението м. март - април. След изваждането корените се обелват от кората и се сушат заедно с обелената кора на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената кора е тъмножълта, а корените без кората - жълти, без миризма и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има кръвоспиращо, дезинфекционно, пикочогонно и жлъчегонно действие. Употребява се при чернодробни и жлъчни болести, бактерии в урината, болести на далака, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Външно: За гаргара при възпалени венци, за бани при перде на очите.
Рецепта
1 суп. лъжица ситно нарязани корени се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Дива тиква