Сем. Брезови – Betulaceae
Описание:
Високо до 30 м дърво с бяла лющеща се хоризонтално кора, като долната част на по-стари дървета е сивочерна. Листата са ромбични, на върха заострени, назъбени, с дълги дръжки. Мъжките съцветия са висящи реси с четирилистен околоцветник, а женските реси са зелени и прави без околоцветник. Плодът е сплеснато орехче, снабдено с ципесто крило . Цъфти м. април - май.
Разпространение:
В смесени гори, из скалните места, пожарища и сечища в по-високите планини в България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират пъпките, листата и кората от младите клонки на растението.
Бране и сушене:
Пъпките се берат преди развитието им март -април, листата - по време на цъфтежа и след това, докато са зелени. Кората се бели пролет при започване на сокодвижението м. март. Пъпките се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Листата се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Кората се суши на сянка или в сушилня при температура 45°С. Изсушените пъпки са с приятна миризма и стипчиво нагарчащ вкус. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и светли отдолу, без миризма и със слабо горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има пикочогонно, жлъчегонно и противомикробно действие. Листата се употребяват при воднянка, подагра, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, атеросклероза, за възбуждане на стомашната секреция и др. Пъпките имат подобно действие, но с по-силен пикочогонен ефект. Корите се употребяват при кашлица, разстройство; накиснати в червено вино в съотношение 1:10 - при липса на апетит .
Външно: Листата се използват за компреси или за налагане при ревматизъм, кожни обриви и екземи. Полученият катран от дървесината на брезата се употребява за мазане на рани, екземи и кожни възпаления.
Паричка