Сем. Карамфилови - Caryophyllaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с право, голо или слабо влакнесто стъбло, високо до 1 м. Коренът е удебелен, пълзящ, червеникав. Листата са срещуположни, разположени на кръст, заострени, целокрайни, с къси дръжки и видима нерватура. Цветовете са бледорозови или бели, събрани по 5-7 в метлически съцветия, разположени в пазвите на най-горните листа. Чашката е петлистна с петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е яйцевидна кутийка с множество семена. Цъфти м. юни - август.
Разпространение:
Из влажните места, край реките, храсталаците и оградите до 1400 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират цъфтящата надземна част и корените.
Бране и сушене:
Стръковете на растението се берат по време на цъфтежа м. юни - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Корените се вадят напролет преди цъфтежа м. април - май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените корени са червеникави отвън и бледожълти отвътре, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има потогонно, пикочогонно, жлъчегонно и отхрачващо действие. Употребява се при болести на черния дроб и жлъчката, болести на пикочните пътища, възпаления на лимфните възли, неврастения, болести на дихателните пътища.
Външно: За налагане при младежки пъпки и екземи, за жабурене при зъбобол, за гаргара при болно гърло.
Рецепта
1 каф. лъжичка от корените се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! В по-големи количества растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!
Оман черен