Очарователните и пищни хризантеми украсяват градините от юли до късна есен, когато повечето растения отдавна са завършили своя цъфтеж и вече се готвят за следващия сезон. Независимо от дъждовете, ветровете и студа, ярките цветове с хладно превъзходство и горчив аромат се запазват непроменени понякога до Коледа.
Вчера и днес
Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през III в пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония, където се развива усилена селекционна дейност. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот. В Европа е пренесена през XVII в., но по-голямо значение като декоративна култура придобива през последните 150 г.
Днес сортовото разнообразие на хризантемата е изключително голямо, а технологията на оглеждане дотолкова усъвършенствана, че позволява получаването на рязан цвят през цялата година.
Не е капризна, но все пак има нужда от малко внимание
Отглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина. Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30о С, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа.
Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески, където рН и хранителните вещества са оптимизирани. Засаждането се извършва на лехи, като на 1 м2 се разполагат 48-50 растения за едроцветните и 35-40 за букетните сортове. Сроковете на засаждане се съобразяват с желаното време за получаване на цвят и от сорта.
Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13-часов ден. Специфичните изисквания на растението към температура и продължителност на деня се използват за регулиране периода на цъфтеж и получаването на рязан цвят за по-дълъг период. За някои сортове има разработена технология, при която е възможно получаването на цветове за три месеца.
По време на вегетация хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и от растителнозащитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели. Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрилка, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда.
Качествените пъпки са наобиколени от мъници
При едроцветните сортове хризантеми решаваща за получаването на качествени цветове е схемата на пензиране. В зависимост от произхода на посадъчния материал и времето на засаждане се прилага различна технология на пензиране. Първото прекършване на върховете (пензиране) се извършва след прихващане на растенията при височина 10-12 см. На всяко растение се оставят 1 или 2 от най-силно развитите странични разклонения. Останалите по главното стъбло се премахват. Появилите се странични разклонения и пъпки по цветоностните стъбла също се премахват. За много сортове първата пъпка не е качествена и тя се отстранява, с което се извършва второто пензиране. Оставя се следващата (втора коронна) пъпка, от която се получават едри цветове.
Качествената пъпка се познава по това, че е заобиколена от много по-дребни пъпки, които внимателно и навреме се премахват. Тази схема на пензиране се прилага при ранно засаждане на вкоренени резници. Когато се използват такива направо от майчиното растение, се извършва и трето пензиране и се оставя за цвят трета коронна пъпка. При по-късно разсаждане – след 15 юни, се извършва само едно пензиране. Дребноцветните сортове се пензират само веднъж, като се оставят горните 3-4 разклонения. При поява на букета от пъпки се премахва главната, най-едра, за да се изравнят по големина останалите и да се получи едновременен цъфтеж.
За получаването на качествен цвят с дълги дръжки е необходимо и изграждането на подпорна система. Най-подходящи са дървени или метални рамки, на които се изплита мрежа. Първата се поставя, когато растенията достигнат височина 20-25 см, а втората - 40-45 см. При високите сортове се налага и трета мрежа.
Хомеопатията като метод на лечение набира скорост в последно време и в България. И макар че вече беше отбелязана 120-годишнина от началото на нейното практикуване у нас, сега тя преживява истинско въз...
От десетина години насам слагате, и то с удоволствие, един и същ дневен крем. Той е подходящ за вашия тип кожа, безспорно подобрява вида й, прави я мека и свежа. От известно време обаче, непосредствен...
От брега на Неапол Капри изглежда като огромен къс скала, захвърлен в морето, и с нищо не загатва за приказната си красота. До острова можете да стигнете с корабче от Неапол или Соренто. За 40 мину...
Болшинството растения, виреещи в стайни условия, получават минимално количество слънчева светлина, особено рязко този минимум се усеща през есента и зимата. В такива условия растенията се издължават, ...
Коледният кактус цъфти по КОЛЕДА