20.10.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 8732 |  0 
Китайското зеле ще стане и в твоята градина
Китайското зеле (или по-точно китайските видове зеле) се появи по нашите пазари, макар и ограничено. Естествено като вносен артикул. У нас не се произвежда, макар да не липсват условия. Липсват познания и традиция. Но който го е вкусил, го е харесал, а това вече е достатъчно основание за интерес към отглеждането му. И както в много случаи става, нещата тръгват от любителските градини. Защото, ако за появата на инициатива у професионалния производител е задължително голямо пазарно търсене, за любителя е важен любителският интерес. При всички случаи обаче трябва да се знае нещо повече за качествата на това растение и за биологическите му особености.

Произходът му се губи в дълбините на древността

На източните народи китайското зеле е познато от дълбока древност. Трудно е да се каже кога то е възникнало като културен вид, отглеждан от човека. При археологическите разкопки в Китай, (историческото селище Банпо, близо до гр. Сиан), който учените смятат за център на произхода му, са открити семена на повече от 6000 години. Несъмнено отглеждането и употребата му като културно растение е започнало много по-отдавна. Всички китайски династии са знаели и използвали хранително-вкусовите му качества, за което свидетелствуват писмени документи. То често е било възхвалявало в трактати и стихове. Известният китайски поет Фан Чънда от династия Сун пише, че "вкусът му по-меден е дори от лотос".

Много вкусна и ценна храна

В Китай тези видове зеле се употребяват както сурови, така и преработени в различни ястия. Използва се и за пълнеж на пелмени, питки и бухти на пара, в супи или под формата на сок. У нас консуматорите ги ценят като вкусна салата. Китайското зеле е богато на множество полезни вещества и се отличава със свеж и приятен лек вкус. Хранителните му качества са безспорни. Във всеки 100 г китайско зеле се съдържат 37 мг витамин С, 265 мг витамин А (200 пъти повече от обикновеното главесто зеле!), 140 мг калций, 50 мг фосфор, а също и немалко желязо, магнезий, калий и витамин В. Характерното за съдържащите се в листата и на двата китайски вида белтъчини е, че са намират в много лесно усвоима от човешкия организъм форма. В тези белтъчини е голям относителният дял на незаменимите аминокиселини. Специално за пекинското зеле е характерно високото съдържание на лизин — една от най-важните аминокиселини за човешкия организъм. Захарите са под формата само на монозахариди. Всичко това прави китайските видове зеле ценна храна както в прясно, така и в преработено състояние.

Освен това е и лекарство

Китайската медицина прибягва до този зеленчук при лечението на различни болести. Използва го предимно при симптоми на "вътрешен огън", като висока температура, възпаления, инфекции, болно гърло, кашлица с отделяне на жълтеникава слуз и храчки, задържане на вода в белите дробове, очни инфекции, болки и тежест в гърдите, язви, трудно уриниране, подуване на корема, запек, отравяния и др. Една от рецептите гласи: "При вътрешна горещина в белите дробове и стомаха, жажда и кашлица се взима китайско зеле сурово или варено на супа заедно с ряпа. Може да се използва и сок от китайско зеле, добре разбъркан с 1 супена лъжица мед"." Научните изследвания показват, че прясно изстискан сок от китайско зеле лекува отравяния от газ и други химични вещества и помага при ракови заболявания.

Изисквания

Китайските видове зеле проявяват по-висока взискателност към условията на отглеждане всравнение с другите видове от това семейство. Те са растения на късия ден и прохладния климат, но са по-малко издръжливи от другите зелеви култури на ниски температури. В същото време не понасят и високите температури. Особено взискателни са към почвената и атмосферната влажност. В това отношение мнозина ги оприличават с цветното зеле. Най-добре се развиват на дълбоки, плодородни и влагоемни почви. Характерно за китайските видове зеле е, че имат относително къс вегетационен период. Това, както и предпочитанията им към по-ниски температури, ги прави удобни за отглеждане през пролетта и най-вече през есента. Лятото не е подходящ период. Високите температури и дългият ден ускоряват развитието му и вместо да образува плътна розетка от нежни листа, то развива цветоносно стъбло, цъфти и дава семена. И в Китай, където се отглежда повсеместно, независимо от района и географската ширина, се отглежда през есенно-зимния и зимно-пролетния период.

Отглеждането не е философия

Разбира се, има си правила и тънкости, които, спазват ли се, при осигурени почвени и климатични условия гарантират успех. Китайските видове зеле се отглеждат чрез пряка сеитба на семената направо на постоянно място. Пролетното производство може и да е чрез разсад. Сроковете на засяване и цялата агротехника са както при ранното главесто зеле. Понеже са растения на късия ден и прохладния климат, китайските видове зеле у нас дават подобри резултати като есенна култура. Семената се засяват в края на юли и главно през първата половина на август на 40-50 см междуредово разстояние. При ръчната сеитба в любителските градини сеитбата трябва да е по-рядка, със стремеж семената да попаднат на препоръчваните разстояния. Ако посевът е по-гъст, след поникването при образуването на първия същински лист растенията се прореждат така, че между тях в реда да има разстояние 30-40 см. По-нататък грижите са както и при цветното зеле. Те трябва да бъдат постоянни и такива, че в относително краткия вегетационен период растежът и развитието на растенията да не спира. Особено внимание трябва да се обръща на поддържането на почвената влажност, а с това и на въздушната. Дъждуването е подходящ начин на поливане. Почвената повърхност трябва да се поддържа рохка и чиста от плевели. Едно-две подхранвания с минерални и органични торове ще се отразят добре. Реколтата е готова за прибиране през октомври. От 100 кв. метра може да добиете 200-250 кг китайско зеле.
11.12.2012 г. / Тома Христов

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021