Децата имат нужда от приятели

Помните ли как в детството си се събирахме на двора и играехме на “ластик”, на “дама”, на “разбойници”, организирахме си театрални представления? Подобен дух на колективизъм е чужд на нашите деца днес. Как иначе да си обясним факта, че с часове стоят сами пред телевизора или компютъра? Не общуват с връстниците си и това се дължи не само на увлечението по компютърните игри, но и... на нашето поведение.
Днес все повече семейства живеят сами за себе си, не допускат никого на своя “територия”. Другарчетата на детето буквално се довеждат за ръка: “Това е Митко. Син е на наши добри познати. Искам да станете приятели”. Но въпреки препоръките Митко не винаги може да стане истински приятел - да дружиш насила е също така невъзможно, както и да принудиш някого да се влюби.

Отчуждението

Има и други причини, които пречат на децата да се сближат. Това са хиперопеката на бабите и дядовците, тревогата, с която майката казва: “Не отивай на гости при Мими, входът им е такъв един страшен!” (децата безпогрешно улавят нашите страхове и тревоги!) и тоталната заетост на всички членове на семейството. Възрастните работят от сутрин до вечер, а детето след училище ходи на занималня - времето е разпределено до последната минута! Много рядко му доскучава, но няма възможност да общува с връстниците си. Така се привързва по-силно към родителите си и все по-рядко проявява желание да прекарва свободното си време с приятели.
Тази затвореност може да създаде много проблеми. Има немалко случаи, когато умни деца изостават в учението, защото не могат да се адаптират в училище. И това не е всичко. Дете, което не играе с връстниците си, расте затворено и недоверчиво. То трудно се сближава с хора, показва високомерие и егоизъм и това още повече усложнява процеса на общуване. Родителите трябва да преодолеят страховете си и да му помогнат да си намери приятели. Това не е по-маловажно от задължението да го запишат в престижно училище, да го облекат в красиви дрехи и да го нахранят с вкусна храна.

Побойник или послушно дете?

Като начало се опитайте да разберете, какво пречи на вашето дете да завърже приятелства. Не е изключено причината да се корени в индивидуалните особености на характера му. Може да е прекалено агресивен или невъздържан. Тогава не е чудно, че връстниците му странят от него. Може и да е прекалено упорит и настойчив и да принуждава всички да живеят по неговите правила. Децата често избягват връстниците си тирани, никой не иска да бъде в ролята на ръководен, а още по-малко - набит.
Трудно намират общ език с връстниците си и кротките, страхливи, стеснителни, потънали в собствените си мисли деца. За тях е трудно да се приближат до непознати момчета и момичета, а камо ли да говорим за приятелство. Подобни проблеми имат и болните деца. Ако детето заеква, то не може да бърбори весело по телефона или да разказва анекдоти, нали?

Очи в очи
Разбира се, не съществуват готови правила как да се сдобием с приятели. Все пак можете да помогнете на детето си. Какво препоръчват психолозите (между другото, много от техните съвети са подходящи не само за деца, но и за възрастни с подобни проблеми)?

• На първо място детето трябва да замени нерешителността с доброжелателност, стеснителността със заинтересованост, в отговор на което връстниците му ще станат по-отзивчиви.
• Научете детето да гледа събеседника си в очите - според психолозите хората с “бягащ” поглед трудно предизвикват доверие.
• Съветвайте детето да се интересува от другите деца. Специалистите твърдят, че равнодушието към околните и зациклянето върху собствените чувства са причина то да се изолира. Помогнете му, като го накарате да нарисува някой от приятелите си (нека и да е схематично) - това ще го направи по-наблюдателен.
• Да споделя вещите си - това е още една успешна крачка към другите. Американският философ Емерсън казва, че единственият начин да имаш приятели е ако ти самият умееш да си приятел. Не е задължително да се раздава и последната играчка, но и да се държат под ключ не е другарски.
• Въздържайте се от неособено добри оценки за приятелите му, особено в негово присъствие (това е голяма грешка на родителите). Детето само е избрало другарчето си и е привързано към него. Критикувайки приятеля на сина или дъщеря си, вие автоматически им давате да разберат, че не умеят да се ориентират в отношенията с хората и че трябва първо да искат вашето мнение и тогава да завързват приятелства.
• Отнасяйте се търпеливо към телефонните разговори на децата си, дори според вас да приказват празни приказки. Съгласете се, че и вие на техните години не сте обсъждали великите научни открития в областта на физиката и химията.
• Разрешавайте на детето да кани приятели вкъщи - уютната домашна обстановка помага за развитието на другарските отношения. Ако детето не се решава на това, измислете някакъв повод, какъвто и да е.
• Научете децата си да се сдобряват. Обяснете им, че когато постъпват некоректно, на всяка цена са длъжни да поискат извинение. Разбира се, нужен е кураж да признаеш грешката си, но само силният човек е способен да види и осъзнае недостатъците си.
• Не оставяйте детето само да преживява неприятностите. Достатъчно е да покажете, че разбирате неговите чувства. Можете да дадете пример от своя живот.

За тихите – контакти

На боязливите, нерешителни деца е трудно да установят контакти. Как да им помогнем?

• Никога не се присмивайте на детето за нерешителността, ако не смее да се запознае с някой от връстниците си.
• По-често поставяйте на детето сериозни задачи. Поръчайте му да измие пода в кухнята, да купи вестник или хляб... Най-важното е да му вдъхнете увереност в собствените сили.
• В никакъв случай не поощрявайте детето да остава само. Разкажете му колко важни и интересни неща можем да научим от другите хора.