15.05.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за родители
 3875 |  0 
Как да разберем детето си?
Лъжи, неувереност, изблици на гняв - наследникът ви съвсем не е ангелчето, чакано с нетърпение и надежда цели девет месеца. Не се стресирайте, а се постарайте да намерите решение на проблемите, без да изпадате в крайности. Нито строгото възпитание, нито прекалената толерантност ще ви помогнат да постигнете желания резултат. Доверие, емоционална подкрепа, разбиране и мъничко търпение - това е печелившата формула. И не забравяйте: идеални деца не съществуват. Нито пък идеални родители!

Безкрайните лъжи

Омазано в кал, хлапето ви обяснява как току-що се е измило. Отчаяно повтаря, че не то се е изпишкало в леглото. Гордо разказва за уловената от него и дядо му гигантска риба. Въпреки всичко трудно е да се обвинява в лъжа детето до 7-годишната му възраст - трябва да мине време, преди да направи разлика между въображаемия си свят и действителността.
Не е изключено и друго: малчуганът да използва лъжата от страх, че ще му се карате. Или пък чрез съчиняването на истории да се опита да компенсира липсата на увереност в себе си и в своите способности. Може пък и да иска да привлече вниманието, за да се почувства силен и значим. Много пъти обаче именно възрастните постъпват по начин,който подтиква хлапето да се превърне в мошеник, след като хване мама и татко в невинни лъжи и просто реши, че трябва да следва техния пример. Разказването на небивалици е присъщо най-вече на 3 - 4-годишните момиченца и момченца. Тогава те осъзнават, че мислят различно от своите родители, и съчиняването на истории се превръща в неизбежен период от съзряването им. Това обаче съвсем не означава, че лъжата трябва да се поощрява, като бъде пренебрегвана или толерирана.

Правилната стратегия:
Опитайте се да разберете защо детето ви лъже. Дали го прави, за да се хареса - на вас и на приятелчетата си? Или защото се срамува от истината? Дали представя нещата така, както му се иска да бъдат? Независимо от причината му покажете, че не сте повярвали, но пък сте готови да го изслушате и да му помогнете.

Липсата на самочувствие

Щом го вдигнат пред черната дъска, любимецът ви веднага забравя наученото вкъщи, твърди, че никой не го обича, бързо се отчайва. Способността на човек да повярва във възможностите си се формира още в първите години от живота и чрез нея той преодолява трудностите, които го очакват на различните етапи от неговото съществуване. Някои деца обаче се съмняват в своите възможности и трябва да бъдат насърчавани.
Положителното отношение на родители, учители и близки благоприятства изграждането на самочувствие в подрастващите, но това не означава, че възрастните не бива да проявяват твърдост и последователност във възпитанието, иначе ще загубят уважението на детето.
Всъщност вярата в себе си се предава от поколение на поколение. Дали вашият малчуган ще е сигурен, че ще съумее да се справи с несгодите, зависи до голяма степен и от начина, по който родителите ви са се отнасяли към вас, когато сте били малки. Ако са ви вну-_ шили какви ли не комплекси, вие рискувате да предадете съмненията си и на невръстното същество.

Правилната стратегия:
Дайте възможност на детето да победи различните страхове, които по-късно могат да го обезсърчат. Подкрепата ви ще го накара да се почувства обичано и защитено, ще го поощри и ще стимулира желанието му да преодолява нови и все по-големи предизвикателства. Окуражавайте малчугана да поема инициативата и да бъде самостоятелен, но не бъдете прекалено строги или пък недостатъчно взискателни. С ваша помощ той ще разбере, че една грешка не означава тотален провал в живота, че винаги може да опита отново.

Изблиците на гняв

Отказът ви да дадете бонбон на любимото чедо е последван от писъци и тропане с крака. Малкото съкровище изпада в истерия, понеже не му разрешавате да спи при приятелчето си. Гневът, подобно на сълзите, позволява на човешкото същество да изрази своите емоции, затова подобни изблици са неизменна част от всекидневието на децата между 2 и 4 години. На тази възраст порасналото „бебе" смята, че всичко му е позволено, трудно приема ограниченията и спонтанно дава израз на неспособността да се пребори с властта на възрастните.
Гневът често е породен и от факта, че детето не желае да се откаже от нещата, които му доставят удоволствие, било то играчки или някакви забавления. То ги възприема като създадени единствено за него и не смята да ги дели.
Случайните изблици на бяс обаче могат да станат дежурен начин за изразяване на невръстните емоции, а виковете и превъзбуденото състояние да се превърнат в обичайната реакция на малкия палавник на всеки „нахалник", дръзнал да му противоречи.
Нерядко гневът помага на детето да преоткрие себе си. Изливайки болката и яда, то се успокоява и събира нови сили. Невинна на пръв поглед случка също може да го предизвика. При това възмущението, което хлапето не е успяло да изрази в дадения момент, като нищо се проявява след известно време, щом обстоятелствата отключат стари спомени и огорчения. Именно тези внезапни буйства будят недоумение у околните и тревожат родителите!

Правилната стратегия:
Поговорете с детето и се опитайте да стигнете до компромис, преди гневът да го е завладял.
Не пренебрегвайте причините, накарали малчугана да избухне, защото те могат да ви подскажат решението на проблема.
30.06.2011 г. / Весела Гигова
Най-четеното в "Рецепти за родители"
Коментари (0)
Добави коментар (* - всички полета са задължителни)
Вашето име:*
Вашият e-mail:*
Антиспам код:
Въвдете кода:*
Вашето мнение:*
 

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021