Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като стайно растение е разпространена разперената афеландра. Нейните изключително красиви големи листа са обагрени в тъмнозелено. Централната и страничните им жилки са добре очертани, с цвят на слонова кост и определено създават прилика с растение-зебра. А когато се появят и ярко обагрените съцветия, красотата й става неустоима.
За да поддържаме красотата на афеландрата, не трябва да забравяме, че тя изисква условия, сходни с тези във влажните тропически гори – ярка светлина, висока въздушна влажност и постоянна топлина. Мястото, където ще я настаним, трябва да е много светло, но преките лъчи на обедното слънце не бива да попадат върху листата, защото лесно ще ги изгорят. Влажният въздух се постига с често оросяване или като саксията се постави в широка подложка, пълна с вода, но върху чакъл или друг материал, който ще предпази корените от мокрене. През лятото температурата не бива да е по-ниска от 20 градуса, по-високата не вреди. През зимата 10 градуса са оптималната среда, за да цъфти растението добре. Резките промени на топлинния режим водят до окапване на листата. Същото се случва и когато растенията са по-възрастни. Това лесно се поправя с подрязване през пролетта. Оголеното стъбло се отрязва с остър нож на 5-7 см от основата. След това растението се изважда от саксията, пръстта леко се оронва от корените и се засажда в един номер по-голяма саксия. Почвата трябва да е лека и хранителна. Скоро ще се появят нови стъбла. Започва редовно поливане и подхранване, което ще донесе красиви листа и цветове. Полива се с мека и топла вода, ако времето се застуди, количеството й се намалява, но корените не бива да пресъхват. От пролетта до есента се подхранва с минерални торове за цъфтящи растения.
Размножаването става с резници. За тази цел идеално могат да послужат изрязаните части от пролетната подстрижка. Те се почистват от долните листа и се се засаждат по няколко в съд с влажен почвен субстрат. Съдът се поставя в найлонов плик, който се затваря добре, и се поставя на светло и топло място. Когато резниците се вкоренят и започнат да растат, пликът се маха и младите афеландри се аклиматизират една седмица, преди да се засадят в собствени саксийки.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка и разсеяна.
Вода: През зимата по-малко, през лятото обилна.
Влажност на въздуха: Често пулверизиране.
Подхранване: Веднъж на две седмици.
Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, кл...
Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erw...
Ако сте си засадили късни домати, вече трябва да се радвате не първите им плодове. При добри грижи и нормални метеорологични условия от тях ще берете доста зрели през октомври, а някои въззелени ще ви...
Ериката е сред любимите цветя на зимата, които могат все още да украсят балкона ви. Ако вече сте се снабдили с такъв екземпляр, то трябва да знаете, че презимуването на растението трябва да премине об...
Хеухера