Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна площ, единично или в групи. Рус тифина принадлежи към семейството на смрадликите и представлява храст или дърво. Листата й опадват през есента. На височина достига 6-8 м. Не израства много, защото се разклонява още от млада възраст. Листата са удължени яйцевидно. На лицевата страна са лъскавозелени, а на обратната – сиво-зелени и разположени срещуположно на клонките. Красотата на листата се проявява наесен, когато започват да променят своята окраска от оранжева до пурпурночервена преди да опадат. Влактесният шмак цъфти през юни – юли. Цветовете са дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия. През септември и октомври започват да зреят плодовете. През рехавата, прозрачна корона личат червените гроздовидни плодове, които са съставени от семена, обсипани с четинести власинки, приличащи на фенери. Плодовете се запазват и след окапването на листата му.
Задържа почвата
Влакнестият шмак не е взискателен към почвата. Използва се като растение срещу ерозията. То е светлолюбиво и сухоустойчиво. Най-подходящи градини за рус тифината са с камениста почва на голи припечни места. През септември до средата на октомври, преди мразовете, плодовете имат пурпурночервен цвят, който от ниските температури потъмнява и така светещите фенерчета започват да гаснат, но не падат от клоните, а здраво се държат за тях и през зимата. Не се страхувайте да засадите екземпляр от растението дори и в студени райони, тъй като то е много мразоустойчиво, със здрава коренова система.
Размножава се чрез коренови резници
Макар влакнестият шмак да плододава редовно и семената да са с висока кълняемоспособност, не се използва семенният начин на размножаване, защото е много бавен. Размножава се чрез коренови резници. Принципът е като при зелените резници. Много е важно да се знае, че влакнестият шмак съдържа много смолни канали и съдържание на танин.
За асклепиевото цвете знаят все още много малко хора у нас. То е рядък, но желан гост в нашите домове, а отвъд океана и в Западна Европа вече е сред най-любимите цветя наред с розите, азалиите и други...
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от бра...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...
От какво се нуждае божурът?