Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, са много обичани и търсени за рязан цвят всяка пролет. За да я има в северния двор, трябва да се извадят в саксии коренища от момина сълза. Те са два вида. Едните са тъпи и дебели, а другите – тънки и заострени. Важни са дебелите, защото те дават начало на цветните пъпки. Тънките и заострени са листни. През декември и януари саксиите се внасят на топло в помещения. Поливките с вода се зачестяват и се прибавя оборски тор. Рано напролет се пренасят и засаждат в северния двор да красят на сянка.
Предпочитана за северния двор е хортензията. За нея не бива да се забравя, че обича влагата и честите поливки й се отрязват много благотворно.
Чимширът (Buxus sempervirens) също е много подходящ за северен двор. Макар и бавно растящ храст той се формира с ножица. При него има едно условие, което задължително трябва да се спазва, а то е въздушната влага, без която не може. Към почвите не е взискателен. Може да са бедни, каменисти, песъчливи, дори издържа на заблатените, но без въздушна влага посърва и загива.
Друга прелест за северния двор са стелещите хвойни, които се делят на ниски, средни и високи.
Хвойни и тис крият двора
Стелещата хвойна – (Juniperus sabina) отлично покрива оголени площи. Успеем ли да си я закупим от декоративен разсадник, този вечнозелен храст ще унищожи много бързо излишните бурени и ще разчисти терена от нежелана растителност. Стелещата хвойна обхваща пространствата на ширина в диаметър, а не на височина.
Чимширът и стелещата хвойна се размножават вегетативно, но само със зелени резници, които се събират в края на юни и до средата на юли.
Много подходящ за северен двор е тисът (Taxus baccata). Той е вечнозелен и е незаменим за жива ограда. Живее дълго – над 1000 години, но расте много бавно. Обича влагоемните почви. Развива гъста красива корона и здрава коренова система. Започва да плододава от 20-ата си годишна възраст. Вечнозелените листа са игловидни и наситенозелени. Те са разположени срещуположно на клонките. Всички части на тиса обаче са отровни, с изключение на обвивката на семената. Съдържанието на алкалоида таксин го прави полезен и не вреди на околните храсти и дървета. Когато служи за жива ограда, е добре да се разполага шахматно на ивици с 40 см ширина на дупките за засаждане и дълбочина – 50 см.
Време е да започнете да прибирате средноранното главесто зеле. Огледайте го – ако зелките са се свили и са достатъчно твърди, режете ги. Средноранният зеленчук не е подходящ за съхраняване, защото се ...
Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите мес...
Ако в началото на ноември сте засели семената на краставиците за есенно-зимно (ранно) производство, в края на декември ще берете първите плодове. При добро гледане чак до края на юни ще имате пресни з...
От това как се движат температурите през пролетта много зависи цъфтежът, опрашването и оплождането при овошките. У нас през зимата рядко хваща студ под критичните граници. През пролетта обаче често из...
Хвойна, потънала в цвят