Как да се избавим от белокрилката

У нас оранжерийната белокрилка е отдавна позната, но години наред тя се е проявявала като обикновен неприятел. По-късно обаче, когато бяха създадени оранжерийните комплекси, белокрилката намери много благоприятни условия за развитие в тях. Започна бързо да се намножава в голяма плътност и да нанася големи повреди на отглежданите зеленчукови култури, особено доматите и краставиците. Навлезе и в оранжериите за цветя. В някои райони на страната със силно развито зеленчукопроизводство - Пазарджишки, Пловдивски, Петрички тя стана опасен неприятел и на зеленчуците, отглеждани на открито. Засели се масово и в дворните градини на хората.
Белокрилката е многояден вид, напада голям брой растителни видове – над 200, включително и някои плевели. Предпочитани зеленчукови култури са доматите, краставиците, тиквичките, патладжан, пипер, фасул, салати, марули, спанак. Развива голям брой поколения годишно – до 10-12. Пълното развитие на едно поколение продължава около 25 дни. Зимува в оранжериите и се заселва по растенията отглеждани на открито. През есента тя отново се връща в оранжериите. Лети през нощта и рано призори. През деня остава скрита в растенията и при обезпокояване излита от тях на късо разстояние. Яйцата се снасят по долната страна на младите листа поединично или на групички, понякога разположени в кръг. Плодовитостта на една женска обикновено е 100-200 яйца, но може да достигне до 500 броя. Излюпените ларви са подвижни през първа възраст. По-късно краката им закърняват и те остават неподвижни. Ларвите линеят няколко пъти и се превръщат в нимфи, от които след 12- 18 дни излитат възрастните форми. Повредите по растенията се причиняват от ларвите и нимфитие. Те смучат сок от листата, дръжките и по-рядко от стъблата. Освен това при храненето се отделя сладка, лепкава течност наречена „медена роса” върху която се развиват чернилни гъбички. Нападнатите растения са със затруднена асимилация и изостават в развитието си. Листата им пожълтяват и опадат.

Борбата срещу белокрилката се провежда трудно

Причините са следните:

1. Белокрилката има голяма размножителна способност. Развива голям брой поколения, които не са разграничени, а се застъпват. Женските снасят голям брой яйца. Проникнала в оранжериите тя се намножава бързо и се развива през целия вегетационен период на отглежданите култури.
2. Напада голям брой видове растения, което и дава възможност да прелита и да се съхранява в тях, преди да навлезе в оранжериите.
3. Нимфите са силно хитинизирани. Тялото им е покрито с плътна хитинна обвивка, през която разтворът не може да проникне и да ги засегне.
4. При белокрилката се появява на устойчивост към прилагания препарат, когато се правят по-голям брой последователни пръскания с един и същи препарат или с препарати с еднакъв химически състав. Когато третирането се прави по този начин, което се случва често в практиката, при големия брой поколения и бързото развитие на белокрилката в даден момент се появяват отделни екземпляри, които проявяват известна устойчивост, макар и неголяма, към прилагания препарат. В следващите поколения числеността на тези екземпляри нараства, увеличава се и тяхната устйчивост. В края на това развитие се появяват популации вече напълно устойчиви. За да се избегне тази проява на белокрилката препоръката е - при необходимост от по-голям брой пръскания прилагайте няколко препарата с различен химически състав, които да се редуват.

Какво е спасението?

Пръсканията срещу белокрилката трябва да започнат веднага след нейната поява в оранжериите, когато растенията са още в началните стадии на развитие, за да се избегне нейното масово намножаване, когато борбата се провежда много по-трудно. Появата и динамиката на летежа се проследяват с жълти лепливи уловки. Появата на белокрилката може да се установи и при разклащане на растенията, при което от тях започват да излитат белокрилки, също и по наличието на прясно снесени яйца по младите листенца, най-често по върха. Прилагат се следните одобрени препарати: актара 25ВГ – 3 г (активно мещество тиаметоксам). Системен препарат с контактно и стомашно действие. Карантинен срок за зеленчуци 3 дни. Вазтак нов 100 ЕК – 3 мл (активно вещество алфа циперметрин), контактно и стомашно действие. Карантинен срок за домати, краставици и фасул 7 дни, за пипер 14 дни. Адмирал 10ЕК – 5 мл (активно вещество пирипроксифен). Ювенил-хормонален препарат с контактно и стомашно действие. Карантинен срок за домати и краставици 3 дни. Децис 2,5ЕК – 5 мл (активно вещество делтаметрин), контактно и стомашно действие. Проявява силно инициално действие. Карантинен срок 7 дни. Дека ЕК – 5 мл (активно вещество делтаметрин). Карантинен срок за зеленчуци 3 дни. Децис 100ЕК – 4,5-10,5 мл/дка (активно вещество делтаметрин). Карантинен срок за зеленчуци 3 дни. Нексид 015КС – 4 мл (активно вещество цихалотрин), с контактно и стомашно действие. Карантинен срок за зеленчуци 7 дни. Конфидор енерджи – 8 мл (активно имидиклоприд+ делтаметрин), контактно и стомашно действие. Карантинен срок за за зеленчуци 3 дни. Моспилан 20СП – 2 г (активно вещество ацетамприд) системен с контактно и стомашно действие. Карантинен срок за зеленчуци 3 дни. Моспилан 20ВГ – 3,5-4 г. Карантинен срок за зеленчуци в оранжерии 3 дни, на открито 7 дни. Би-58 – 10 мл (активно вещество диметоат), системен с контактно и стомашно действие. Карантинен срок 21 дни. Нуреле Д – 10 мл (активно вещество циперметрин + хлорпирифос етил), стомашно, контактно и фумигантно действие. Карантинен срок 28 дни.
Описаните препарати имат различен химически състав и различен начин на действие. По-голямата част от тях са слабо токсични, разграждат се бързо и не оставят вредни остатъчни количества. Тяхното правилно приложение дава възможност за едно ефективно и безопасно приложение.