РљСѓРєСѓСЂСЏРє (хелеборус)
^Helleborus

�деалното място за това цвете е смесеният или храстовият бордюр. Големите дисковидни цветове са бели, зелени, розови или пурпурни в зависимост от сорта, а цъфтежът може да е от средата на зимата до края на пролетта. Дълбоко нарязаните листа покриват почвата, а отрязаните цветове издържат дълго. Хелеборусът има нужда от много малко грижи - преди засаждане вкарайте в почвата компост, листовка или торф, поливайте при сухо време и напролет внимавайте за голи охлюви. Не забравяйте, че след изваждане и разделяне хелеборусът се възстановява дълго, а цялото растение е отровно.
Сортове: X. нигер е висок 30-45 см, белите цветове (5-7,5 см) имат централна розетка от златисти тичинки и цъфтят от януари до март. Potter’s Wheel е с най-големи цветове. X. ориенталис има сортове в много багри - отклонените надолу цветове са бели, кремави, жълти, зелени, розови, червени, пурпурни или черни. Появяват се през февруари - април и често имат шарки в други багри. � двата вида са с тъмнозелени, почти кожести листа. X. фоетидус е с височина 45 см, храстовидно растение с жълти цветове с пурпурни ръбчета и лоша миризма, цъфти от февруари до април. По-добър негов вариант е Wester Flisk Group - листата и стъблата са нашарени с червено. Листопадни са X. стернии и сортът му Blackthorn - зелени цветове с пурпурни шарки, X. виридис със зелени цветове и деликатният X. ливидус, който започва да цъфти през януари.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на полусянка.
Размножаване: Претрупаните туфи може да се разделят напролет, но най-добре купете нови растения.