Сем. Хвощови – Equisetaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с два вида стъбла - пролетно и лятно. Пролетното стъбло е кафяво, членесто и спороносно - с щитовидни спороносни листчета (спорофили), събрани в клас. Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите узреят и се разсеят, спороносното стъбло умира и след него се развива лятното стъбло, което е безполово, зелено, членесто, разклонено, високо до 80 см. Разклоненията също са членести, разположени в прешлени, които в основата са по-дълги, а към върха се стесняват. Стъблото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени. Листата са люспести, видоизменени, неразвити, с 6-12 ланцетни зъбчета, разположени по възлите, сраснали с влагалищата в тръбица около стъблото. Спороноси м. април - май.
Разпространение:
Из ливадите, влажните места, край оризища, ниви, реки и потоци до 1600 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира лятното безполово стъбло на растението.
Бране и сушене:
Стъблата се берат м. май - септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и със слабо нагарчащ блудкав вкус.
Действие и употреба:
Употребява се при туберкулоза, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, кръв в урината, подагра, стомашна язва.
Външно: За компреси при лишеи и трудно заздравяващи рани, за промивки при бяло течение, за гаргара при болно гърло.
Рецепта
2 суп. лъжици билка се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Да не се употребява при остро възпаление на бъбреците!
Ветрогон