Алпинеумите водят началото си от недалечно минало. Те са се изграждали с учебна и научна цел за опознаване на високопланинската флора в ботаническите градини, а в последствие започват да се използват и катокато декоративни паркови елементи.
Строежът на алпинеумите става по предварително изготвен работен проект. Може да се изработи и макет в съответния мащаб.
Първи етап
Преди започване на строителството се прави първоначално трасиране на проекта на място. Нанасят се границите и отделните детайли и пътеки в най –ниските части на скалния кът. Там се натрупва и земя в по-незначително количество. Окончателното или вторичното натрупване на земя става по-късно, когато се оформят останалите детайли и пътечки във височинно отношение. Необходимо е да се разполага с данни за устойчивостта на почвата на налягане /натиск/. Ако почвената геоложка характеристика говори за неустойчивост в геоложко отношение, то тогава алпинеумът не може да се реализира поради опасност от земни деформации в отделни части или цялата площ на алпинеума. Към първия етап се включва и евентуалният строеж на подземни съоръжения, водопровод и канализация – за създаване на водни ефекти и отвеждане на дъждовните и повърхностните води. В някои случаи по желание на собственика на парцела, в строежа може да се предвиди и прокарване на кабел за електрическо осветление. Подземните проводи да се прокарват по определените в определените в проекта места и територии – обикновенно под пътеките на дълбочина 1 – 1,5 м.
Втори етап
Вторият етап на строителство включва изключително насипване на почвата /внасяне на почвата/.
Има три случая:
А/ когато алпинеума се строи в силно раздвижен терен . Внася се незначително количество почва за оформяне на детайлите.
Б/ когато алпинеумът се строи в по-слабо раздвижен терен . Внася се необходимото количество земя за пълно изграждане на детайлите.
В/ когато алпинеумът се строи върху равнинен терен и е необходимо внасянето на голямо количество земя за пълното изграждане на алпинеума.
Полагането на насипа при втория и третия случай става на пластове с дебелина 20-30 см. Всеки пласт трябва много добре да се уплътнява. След натрупване на земните маси и независимо от уплътняването е необходимо в продължение на 10-15 дни - при втория случай, и 20-30 дни при третия случай, алпинеумът да се остави в покой за окончателно слягане на почвата. Ако се получат промени в отделните детайли, да се внесе още земя и тогава да се подреждат камъните.
Трети етап
Третият етап на строителството включва избора и подреждането на камъните. Необходими са изкуство, знания и въображение при извършване на горните мероприятия.
От голямо значение при строителството на алпинеума е правилният подбор на нетипични породи камъни, например бигор. Бигорът има по своите повърхнини причудливи вдлъбнатини, цепнатини, дупки , изпъкналости и т.н. Не се трябва да се използва в никакъв случай ломен кариерен камък.
При подреждането на камъните да се спазват следните правила.:
1/ Камъните да се нареждат отдолу нагоре, от основата към високите части.
2/ Големите камъни да се полагат в основата /в полите на възвишението/ , малките – във високите части.
3/ За по-голяма устойчивост 2/3 от всеки камък трябва да бъде заровен в почвата. Устойчивостта се проверява с ходене по самите камъни и ако те се движат /мърдат/ - да се вкопаят и укрепят.
4/ Камъните да лежат с основата си в почвата. Декоративната страна да бъде на повърхността.
5/ Особено важно е камъните да са на различно разстояние един от друг. В противен случай се създава монотонност.
6/ В ниските части камъните да са на растояние 0,5-2 м един от друг, а в горните - на 20-60 см. Преходът от едно разстояние до друго да бъде незабележим.
7/ При изграждане на върха да се използват тесни и дълги камъни; Да се свържат по няколко, за да имитират отделни скали и върхове.
8/ Да се използват циментово-пясъчни разтвори – 1/1 и 1/2, но това да става незабележимо.
9/ На по-големи завои в пътеките да се поставят по-големи камъни.
10/ При подреждане на камъните да се оформят места /гнезда/ за различни видове алпийски видове растения и цветя.
Водните ефекти в алпинеумите - езерца, вади, каскади и т.н. - се правят с оглед проекта. Вадите обикновенно са широки в горната част 15-40 см, а в долната част 50-80 см. Водопадите да бъдат високи най-много 1-3 м. Езерцата се правят в подножието на алпинеума, по-големите камъни се нареждат около бреговете на езерото и се внася подходяща растителност. Пътечките са с ширина 0,5 – 0,80 м , най-много до 1 м. Някои камъни може да служат като стъпала при преодоляване на наклон.
Четвърти етап
Четвъртият етап включва съставянето и внасянето на почвените смески.
За ниските зони: глинеста почва – 3 части, чимовка – 2 части, угнил тор – 1 част, ситен пясък – 3 части, хумусна почва – 1 част.
За средните зони: глинеста почва – 3 части, чимовка – 1 части, угнил тор – 2 част, ситен пясък – 2 части, дребни камъни – 1 част, хумусна почва – 1 част.
За високите зони: глинеста почва – 3 части, дребни камъчета – 2 части, угнил тор – 1 част, ситен пясък – 3 части, хумусна почва – 1 част.
Край водните площи: глинеста почва – 2 части, чимовка – 2 части, ситен пясък – 2 части.
Площите, определени за ниските зони на алпинеума трябва да са с дебелина 40 см, за средните -20-30 см и за горните – 15- 20 см.
Пети етап
Петият етап на строителството се заключава във внасяне, разпределение и засаждане на цветната алпийска растителност, както и на декоративните храсти и дървета.
Подходящи са:
В долните зони на алпинеума: парички, камбанки, астри, всички видове равнец, невен, напръстник, омайниче и т.н.
В средните зони: съсанки, карамфили, перуники и др.
Във високите зонии: Антенария диоика; Еремурус одурус; Центауреа монтана; Арабис алпина; Диантус скорпили; Силене алпина.
В по-сенчестите места: папрат, копитник, Саксихфрага хибрида; Геум урбанум и др.
Покрай водните басейни – иглика, перуника и здравец.
При изграждането на алпинеумите трябва да вземат участие и някои храстови и дървесни иглолистни и широколистни видове. Най-често се използват: клекове, ели, смрики, спиреи и др.
От много голямо значение за правилното естетическо и колоритно въздействие на алпинеума е мащабното съотношение между цветните петна и масиви. Затова най-целесъобразно е по-размери групите на съответните цветни видове да се засаждат така: в долните части – групи с по-големи размери - 3-5 кв.м.; в средните – 1-3- кв.м. и в най-високите - 0,5 – 1,5 кв м. При съчетанието на алпийските растения от значение са времето на цъфтежа и багрите на отделните видове.
Засаждането на растителността трябва да става през есента или пролетта преди започване на вегетацията. Разстоянията на които се засаждат отделните видове са различни. Едроразмерните – 20-40 см един от друг; средноразмерните – 15-25 см едно от друго; дребноразмерните от 5-15 см едно от друго.
По принцип болките в стомаха се появяват доста често във всяка детска възраст. При кърмачето до 1 година болката е предизвикана преди всичко от колики и натрупване на газове в червата. Болката се изяв...
Една от особеностите на повечето овощни видове е, че в началото се правят разходи за отглеждането им, без да се получават плодове. Продължителността на безплодния период е различна за отделните видове...
Ако искаме да сме перфектни във всичко, което вършим - учим, спим, работим, правим любов, и да извлечем максимална полза от усилията си, налага се да се вслушваме в биологичния си часовник. Дали обаче...
Болшинството растения, виреещи в стайни условия, получават минимално количество слънчева светлина, особено рязко този минимум се усеща през есента и зимата. В такива условия растенията се издължават, ...
И във вашия двор може да цъфне магнолия