В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра зимоустойчивост. Разсаждането се прави от края на октомври до първите дни на ноември. Продукцията се прибира рано през следващата пролет, обикновено през май. В районите на Петрич и Сандански зелките стават готови още към края на април.
Разсадът за това производство се засява през септември и по този начин през втората половина на октомври на пазара вече може да се намерят готови растения. За да презимуват добре, за разсаждането на открито се избират само здрави и силни, с дебели стъбла и добре развита коренова система.
Избира се закътано и добре огрявано от слънцето място
Подготовката на почвата започва с доброто наторяване. Когато на предвидената площ, през годината не е внасян оборски тор, сега трябва да се натори. Използва се полуугнил или угнил тор (300-350 кг/100 кв.м). Добре е да се направи и минерално торене с по 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев тор, или 10-15 кг дървесна пепел. След това местото се изорава или прекопава дълбоко с права лопата и се оформят бразди през 50-60 см.
Предварително разсада се подготвя, като коренчетата се подрязват, а листата се съкращават до около 1/3-та. Разсажда се ниско в долната част на тира, през 30 см в реда, на дълбочина до първия лист, без да се засипва вегетационния връх. Може да се направи и шахматно от двете страни на кавала. След засаждането се притискат добре в почвата, с помощта на садилото и веднага се полива. За да успеят да презимуват, растенията трябва добре да се вкоренят и да развият розетка от 6-7 листа. За това усилията се насочват към доброто вкореняване. Това налага през ноември да се направи сравнително плитко окопаване и подхранване с амониева селитра и суперфосфат (по 1-1,5 кг/100 кв.м). Растенията се загърлят внимателно - без да се засипва вегетационният им връх.
Отглеждането през зимните месеци е както при зимуващите марули и главести салати. При много силно застудяване може да се покрият с полиетилен. Към края на февруари в топъл и слънчев ден се прави подхранване с 1-1,2 кг амониева селитра и леко разрохкване, а ако са били покрити с полиетилен се окопават плитко. През април процедурата се повтаря.
Сортовете
За климатичните условия на страната ни най-подходящи са сортовете Дербентско и Бесапара.
Дербентско е един от най-ранните сортове зимуващите зелета отглеждани у нас. Отличава се с много добри вкусови качества и сочна консистенция. Зелките са сравнително дребни, с конусовидна форма. Главата е със средна плътност. Проявява слаба склонност към преждевременно стрелкуване. Продукцията е готова за прибиране в началото на месец май.
Сорт Бесапара образува средно едри, кръгли до овални, средно плътни зелки. Средното тегло е около 2-2,5 кг. Вътрешността е светла, белезникава, крехка и сочна. Вкусът е слабо лютив. Дължината на вегетационният период е около 210-220 дни. Продукцията става готова за прибиране от края на май до края на юни.
На пазара се предлагат и семена от хибридни сортове, чужда селекция. Много добра студоустойчивост притежават – Айсланд, Стелиан и Белада. Срокът на засаждане и очакваното реколтиране е по схема на фирмите производители.
Въпреки препоръките обичките (фуксии) да зимуват на хладно и светло място, много хора нямат възможност да им осигурят подобни условия. Те прибират през есента своите цветя в жилищните помещения, къдет...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Особености при отглеждането на късни домати