11.07.2020 година
1564339898.swf
Ц
ветна градина
  3088  |   0  
Очарованието на многолистната лупина
Любителите на цветя проявяват голям интерес към тези красиви цветя, които през цялото лято багрят градините им. Родът, към който се отнасят, е много голям – вслючва около 200 вида, растящи в Северна Америка и по Средиземноморието. От тях има както едногодишни, така и многогодишни видове. У нас по-широко е разпространен многогодишният вид лупинус полифилус.
Цветоносните стъбла са стройни, слабо разклоняващи се и може да достигнат до 80 см височина. Листата са сложни, съставени от по 10-15 дяла и са наредени последователно, като повечето от тях са съсредоточени в основата и закриват стъблото. Това повишава декоративната стойност на растенията. Цветовете са много оригинални, типично устроени за бобовите растения. Те са многобройни, събрани в дълги съцветия на върха на стъблените разклонения, като се разтварят постепенно отдалу нагоре. Цъфтежът е продължителен – от май-юни до есента.
Преобладаващите багри при този вид са синя, жълта, розова, червена - в зависимост от сорта. Плодовете са ципести бобчета. В тях се оформят по няколко семена с елептичноовално форма. Когато узреят, баграта им е бежава, изпъстрени с кафеникави петънца
Когато определяте мястото за тези растения, имайте предвид, че те се развиват добре на богати и добре обработени почви. За предпочитане е реакцията на почвения разтвор да е основна, което ще рече, че за тях са подходящи варовити почви. Ако почвата не отговаря на това условие и е кисела, лесно може да се подобри като се варува. За целта преди основната обработка се внася малко вар. Мястото трябва да е слънчево и защитено от ветрове, които лесно повалят стъблата.
В дворната и във вилната градина лупината може да се размножава чрез разделяне на коренищата. Кореновата система е вретеновидна, разположена дълбоко, затова трудно се разделя. Само младите растения понасят леко пресаждането. За размножаване на големи площи се използват семена, но имайте предвид, че баграта на цветовете не винаги се предава на поколенията. Тъй като семената поникват трудно, желателно е да се засяват още през есента. От засетите през пролетта, растенията поникват късно и зацъфтяват едва през есента. Може да се произведе разсад, но най-сполучливо е директното засаждане на постоянно място. Оптималните разстояния между растенията са 35 х 35 см.
Ако някъде си харесате много красив сорт или е необходимо да се размножи някоя ценна форма с оригинална багра, прибягвайте до вкореняване на резници. По този начин не може да се получат много растения, но за сметка на това те се прихващат много добре и до есента зацъфтяват.
Изключителната грациозност на стъблата, богатата облистеност, красивите листа и продължителният цъфтеж са качества, заради които лупината се предпочита при оформяне на ефектни групи сред тревни площи или пък за единично засаждане. Съцветията са подходящи и за производство на рязан цвят. Трябва да се знае обаче, че ако цветовете не се потопят във вода веднага след отрязването им, повяхват бързо. Тургорът им лесно се възстановява, но често дръжките не успяват да се изправят напълно затова след като поемат водата остават изкривени. За да не се допусне това, увяхналите цветоносни стъбла първо се увиват плътно с амбалажна хартия и чак тогава се поставят в съда с вода. Когато растенията се възстановят, хартията се развива и едва тогава се поставят във вази.
През целия вегетационен период лупината се полива често и около туфата се окопава редовно. Ако растенията са цъфтели много рано, прецъфтелите съцветия се изрязват. Бързо се развиват нови и растенията цъфтят пищно до късна есен.
02.04.2014 г. / Ангелина Костова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020