СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА, особено в сурово състояние. Според някои автори съдържа 3 вида отрови и т. нар. дразнещи вещества (някои от групите на смолите и на терпените). Признаците на отравяне се проявяват твърде бързо - от 15 мин до 2 часа (т. нар. скрит период). Появяват се болки в стомаха, продължителна диария, обезводняване, слаб пулс и спадащо кръвно налягане. Често се наблюдават и гърчове.
Расте в боровите и по-малко в широколистните гори, рядко в находища. Появява се късно през пролетта, през лятото и в края на есента, ако няма студени дъждове или ранен сняг.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е широка 5-9 см в диаметър, рядко по-голяма. Има общ вид на малка гъба. Отначало е полукълбовидна, по-късно с развитието си се разширява и при застарелите екземпляри е разперена и провиснала по ръба. Ръбът е равен и набразден. Основният цвят на кожицата е червен, но варира в оттенъка в зависимост от сезона, от вида на гората и от надморската височина, на която расте, от светлокарминен, ярко или тъмночервен. Повърхността й е лепкава при утринна роса и след дъжд. Кожицата се обелва лесно както при дъжд или намокряне, така и суха, но винаги с част от плодовото месо.
Плодовото месо е тънко, отначало здраво, лесно се разчупва, бяло, а под кожицата на шапката - червеникаво. Младата гъба има сладък вкус, а после се вгорчава, като придобива неприятен горчиво-лютив вкус.
Ламелите са чисто бели, рядко разположени, едва достигат пънчето, доста широки, еластични и трудно се отделят.
Спорите са бели, а споровият прашец е белезникав до жълто-бял.
Пънчето е високо 5-8 см, широко до 2 см, плътно, У здраво. При застарялата гъба в долния си край е по-тънко. Има парлив вкус, бял цвят, но тук-там повърхността му розовее. Третирано с анилин, става синкавочервено.
Гълъбка гладкозелена