22.03.2019 година
Г
ъби
Сурогризка
Amanitopsis vaginata (Вull.) Rozе
ЯДЛИВА ГЪБА, но сьс съмнителни кулинарни качества. Няма нито добър вкус, нито характерен гъбен мирис. Някои автори смятат, че може да се консумира само млада. Тук именно трябва да се подчертае, че консумирана млада (например сурова като салата, без термична обработка), предизвиква в някои организми тежки разстройства.
Расте в иглолистните и широколистните гори (също и в смесените), като се появява късно през пролетта и отново в средата на есента, винаги поединично и твърде рядко.

ОПИСАНИЕ:

Шапката на младата гъба е яйцевидна, до звънчевидна, затворена в бяла черупка и така израства от почвата. При прорастването си гъбата се разтваря от черупката, като черупката остава в основата на пънчето като торбичка, разделена на части, често разкъсана. При развитите екземпляри шапката е почти равна, но винаги с лека издутина в средата. Кожицата е сива до сивокафеникава или ръждиво-кафеникава. Характерен е белезникавият цвят само при най-младите екземпляри. Кожицата лесно се бели, а върху нея често има бели налепи (остатъци от булото).
Трябва да се отбележи, че според преобладаващия цвят на кожицата мнозина автори прибавят прилагателно сива, жълто-кафява, ръждивокафява и т. н. Поради това разнообразие на тоновете на шапката е необходимо особено внимание при определяне на гъбата.
Плодовото месо е бяло, тънко и чупливо, няма особен мирис и е доста приятно на вкус. Характерен белег е, че кожицата се обелва с части от плодовото месо на шапката.
Ламелите са тънки, безцветни до бели, свободностоящи, широки около 1 см.
Спорите и споровият прашец са бели.
Пънчето е високо 5-12 см, дебело 1-2 см, равномерно дебело, но непосредствено под шапката леко изтънено. Първоначално при младата гъба е плътно, но при застарелите екземпляри е кухо и чупливо. Не носи пръстенче.
17.06.2013 г. / recepty.bg

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019