Сем. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbeliferae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение. Коренът е вретеновиден, многоглав и месест. Стъблото е високо, кухо, надлъжно набраздено, високо до 2 м. Листата са тъмнозелени, едри и лъскави, като долните са двойно перести, а горните просто перести. Цветовете са събрани в сложни сенници с 6-12 лъча. Венчелистчетата са жълто зелени, елиптични и завити навътре. Плодът е елипсовиден, разпадащ се на две, жълто кафяв, с остри ребра. Цъфти юни - юли.
Разпространение:
Отечеството на девисила е Западна Азия, а у нас се култивира.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените на растението.
Бране и сушене:
Корените се вадят есента м. септември - ноември или ранна пролет м. март - април. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с тъмно кафяв цвят, с характерна миризма и сладникаво горчив вкус.
Действие и употреба:
Има пикочогонно действие, възбужда апетита и улеснява храносмилането. Употребява се при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, подагра, ревматизъм, газове, подуване на стомаха, виене на свят, хистерия, припадъци, сърдечни болки.
Външно: За бани при рани, екземи и пъпки по лицето, за налагане при петна и лунички.
Рецепта
1 суп. лъжица корени се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Кокиче блатно